Наталия КЕХАЙОВА

Последният брой на в. „Рудозем“ под редакторското перо на Ефим Ушев излиза на 22 ноември 1989 година. Веска Михайлова, учител по български език и литература, която през 1989-а е била в обществения съвет към вестника, сподели следното: „Ефим дойде в града ни като млад специалист, с нови идеи и желание да работи. Мисля, че си разбираше от работата, статиите му не бяха просто отразяване на събитията, а и пораждаха въпроси за определени проблеми . Комфортно беше да се работи с него - точен, коректен и делови.“

Връщайки се в Златоград, бившият вече редактор  на в. „Рудозем“ веднага се захваща с учредяването на „Златоградски вестник“. Изданието дебютира на 5 януари 1990-а и скоро отпразнува своя 30-годишен юбилей. По този повод се отпечатва и поредицата книги под заглавие „Златоградски страници“, като последният, четвърти том,  излезе в навечерието на 30-годишния юбилей на вестника. Но на мен особено впечатление ми направиха няколко реда от уводната част на „Златоградски страници“, том 1,  които бих искала да споделя дословно: „Без ни най-малка сянка на скромност бих казал, че настоящите томове из историята на Златоград и околията му са наше огромно културно достижение. Защото обединяват и събират усилията на множество автори с техните не само професионални дирения в определени сфери. Те събират в едно и личните гледни точки, страсти и преживявания във времето, за различни, а много често и за едни и същи събития, за да можем днес ние да погледнем през очите на всеки автор, да съпоставим или опресним своите знания по излаганите събития или исторически данни и личности. А „задачата“, (или смисълът, ако щете) на „Златоградски вестник“, е била като една пчелица да събира и съхранява златния прашец на времето, който в даден момент да изнесе и представи пред обществото и идващите поколения. И само това да бе сторило местното ни изданийце, то мястото му в културната история на града е непоклатимо. Защото няма движение напред без памет...“ Рудоземското издание след Ефим Ушев е поето от Христо Андреев.

По наличните запазени броеве, които открих, вестникът продължава да се издава едва до 1992 г. Но макар и с толкова кратък живот, в него също могат да се открият материали, свързани с културата и миналото на Рудозем, с особеностите на местния говор, както и творби на местни талантливи автори като Петър Дидов, Миглена Георгиева, Христо Андреев,  интересни исторически сведения за околностите на Рудозем.

„Без публикациите в този вестник не може да мине едно бъдещо изследване на историята и културата на Рудозем“ – твърди и самият редактор Ефим Ушев. Имах удоволствието да се свържа и с поета Петър Дидов. Той на драго сърце разказа спомени, свързани с първия вестник на Рудозем и неговите редактори. По-възрастните ни съграждани го познават като първия председател на СДС в Рудозем.

Както стана ясно вече, някои от най-ранните му стихотворения са публикувани във вестник „Рудозем“, преди да настъпят политическите промени.

„Един интересен факт, свързан с моята поезия, е следният: малко след 10 ноември 1989 година аз посетих редакцията на вестника и дадох последното си тогава стихотворение, което се нарича „Безсъница“. Всъщност по-късно заглавието на това стихотворение стана и заглавие на моята стихосбирка. Спомням си, че Ефим го пусна за публикуване за следващия плануван брой и заедно с него пусна и молбата си за напускане от позицията, която заемаше. Той се справяше прекрасно с работата си, защото е изключително интелигентен и много добър човек при това. Когато излезе от печат последният брой, той вече си беше в Златоград. Мина известно време, бях избран за председател на СДС и един ден се засякох с Христо Гиневски, който беше председател на градския комитет на БКП, и той ми каза: „Ако знаеш това твое стихотворение каква суматоха произведе тогава в Областния комитет на партията в Пловдив…“ Петър Дидов посочи, че „Безсъница“ е  посветено на поетесата Блага Димитрова, с която са били добри приятели. Освен това разказа и интересни спомени от срещите си с Николай Хайтов и Дамян Дамянов, с които също са били в приятелски отношения. Поетът добави, че и след като е станал председател на СДС е имал уговорка с новия главен редактор да подготвя по една политическа статия за всеки следващ брой на вестник „Рудозем“. И всъщност, след стихотворението „Безсъница“, Дидов е публикувал само политически анализи в рудоземския вестник.

***

Разработването на темата за първия вестник „Рудозем“ отключи интересни реакции. Мнозина от по-старото поколение свързаха издаването му с онзи романтичен етап от живота си, който е бил свързан с голяма доза ентусиазъм.

Последвалите политически бури, развихряли се през годините обаче, са довели нещата до там романтизмът трайно да отстъпи място на разочарованието. Тъжна е и равносметката, че днес вестникът може да се открие единствено в институции в Смолян, каквито са Държавен архив и Регионална библиотека. Но пък последното е на път да се промени.

Защото няколко рудоземчани и хора, които отдавна са напуснали града, но го носят в сърцето си, обещаха да проверят дали в личните архиви не е останал някой пожълтял брой на в. „Рудозем“. С тяхна помощ бихме могли да възстановим (поне частично) този пропуск във времето и да го предадем за съхранение в някоя от институциите, намиращи се в нашата община, защото, както вече отбелязахме, „няма движение напред без памет“...

(Край)

(Бр. 12/2020 на „Златоградски вестник”)