+ Какво не знаем и до днес за дълго скриваната ни победа над руските войски в боя при село Балабанча в Добруджа

Янко ГОЧЕВ

На 20. 12. 1916 г. българската Трета армия продължава успешното си настъпление в Сервена Добруджа, като води сражения изключително с руски войски, станали последните защитници на румънското робство в Добруджа. След ред успешни боеве армията ни достига линията Черна-Даутча-Камбер.

Най-успешно от частите на Трета армия този ден действат добруджанци от 4-та пехотна Преславска дивизия под командването на славния ген. Пантелей Киселов - героят от Тутракан и от Кубадин, който вече е побеждавал многократно както румънци, така и руснаци. Личният състав на 4-та Преславска дивизия воюва с много висок боен дух, понеже бойците от нейните полкове се сражават не просто за своята земя, а буквално за своите родни селища и дори къщи, окупирани от румънците и потъпкани и унищожени от руските войски, нападнали България. На 20. 12. 1916 г. в участъка на 4-та Преславска дивизия артилерията успява да съсредоточи огъня си. Стрелят тежките български батареи от 3-ти артилерийски полк. Под прикритието на огъня им преславци атакуват и пробиват руската позиция, като напредват цели 5 км. Успехът се дължи на добре разработения и обмислен план за атака на щаба на дивизията, който успява да групира силите и средствата й правилно. Ген. Пантелей Киселов оставя малки части за действие по фланговете и съсредоточава и групира силите си, най-вече артилерията на тесен участък от 1-2 км. Това позволява на преславци да осъществят пробив в центъра на позицията на противника. Повтаря се историята от Балканската война, когато отново 4-та Преславска дивизия, тогава под командването на охридския български ген. Климент Бояджиев, атакува и пробива центъра на турската отбрана в боевете при Караагач дере, през октомври 1912. Четири години по-късно противник на Преславската дивизия са само руските войски. Турците са съюзници, само че преславци не ги виждат близо до тях, защото те явно изостават някъде по бойното поле.

На 20. 12. 1916 г. руският боен ред е буквално разсечен от мощните български атаки. Превзети са след атаки ''на нож'' добре оформени и доста силно защитени техни окопи, в това число, опасани с телени мрежи. Най-голяма съпротива руските ариергардни части оказват пред 31-ви пехотен Варненски полк. За преодоляване на телените мрежи на позицията на противника към полка е придадена пионерна команда от цял взвод, начело със запасния подпоручик Петко Игнатов. Настъпвайки заедно с пехотните вериги, те успяват да направят пет прореза на неприятелските препятствия на позицията при тулчанското село Балабанча, с което улесняват по-нататъшното настъпление на варненци. Те побеждават, въпреки че са атакувани от руския 244-ти пехотен полк и части от 38-и Сибирски полк. След отблъскването на руската атака следва българска контраатака, която напълно разпилява противника.

31-ви пехотен полк записва една от най-големите си победи в своята бойна история. На 20. 12. 1916 г., в боя при село Балабанча, 31-ви Варненски полк пленява две руски дружини с около 1000 войници. Взети са и трофеи - четири картечници и 1500 пушки.

В чест на поредната голяма победа над врага военният художник на 4-та Преславска дивизия Александър Мутафов (1879-1957) рисува картината "Нощният бой над село Балабанча".

Боевете на 4-та Преславска дивизия продължават до вечерта, като руските войски са разбити във всички участъци на нейното настъпление и започват да се изтеглят в посока към Мачин. От заловените руски пленници се оказва, че пред 4-та Преславска дивизия са действали 241-ви, 243-ти, 244-ти пехотни полкове, както и четири полски и една дълга батареи и всички са били бити. Напред е Мачин...

(Бр. 10/2020 на „Златоградски вестник”)