Уважаеми г-н Ушев!

Днес реших да си почина, но с какво да запълня тези минути? Я да взема една книжка на сп. „Родопи” от времето, когато бях и в редколегията и работехме заедно с проф. Димитър Филипов – удивителен човек! И поподам сега на бр. 1-2/2015 г. и си рекох: я още веднъж да видя уважавания от мен златоградчанин! И ето, в съдържанието – Ефим Ушев... И как няма да ви се поклоня за вашата публикация (стр. 47-55) – открита, искрена, смела! Във всяка дума – българщина! Чудесно казано за нашите братя извън границата – и аз имам събратя оттам, познати, даже приятели от онези села, по-отсам. Един даскал дори ми изпрати прословутите „помашки” граматики и помагала, по-скоро ми ги донесе в Смолян. Той всяко лято идва в Райково при мен... Но, другарю Ефим, прегръщам ви – „Съдбата на българите мохамедани”. Втори път тази вечер, 15-и май, в 22 ч., я препрочитам! Как сте, какво правите? Защо се забравихме?

Моля ви, приемете в дар този мой трудец – „Писма на родопския поет Иван Шишманов до Коста Чилингиров”, излезе тези дни.

Искрено ваш:

Андрей Печилков

15 май 2020 г.

Смолян

(Бр. 10/2020 на „Златоградски вестник”)