+ ...и да подкрепи работещите фирми - казва в разговора по-долу Румен Цонев, главен изпълнителен директор на КЦМ 2000

Интервю на Вяра ПОРЯЗОВА

- Г-н Цонев, как работи структуроопределящо предприятие с над 2000 работници в настоящата ситуация?

- Първите мерки, които предприехме, бяха да осигурим здравето и безопасността на хората. Още преди да бъде въведено извънредното положение, ние сформирахме свой кризисен щаб. Координирането на работата на толкова много хора  е изключително сложен процес, но нашите хора трябва да са спокойни, че са взети всички мерки за безопасността им. Дезинфекцира се непрекъснато, всички са с предпазни облекла, имаме монтирани термокамери на входа. В тази насока сме много категорични в действията си, но искам да обърна внимание и на нещо друго - нашите хора подходиха много отговорно към всички нововъведени мерки. Между другото всички, които работят в тези трудни условия, независимо в кой сектор, са герои и аз ги поздравявам за това и им благодаря. Ще се радвам заедно да излезем здрави от тази ситуация и да продължим напред. В структурните звена, където има възможност, служителите преминаха в режим „работа от разстояние”. За другите е въведен ротационен режим на работа. Работните екипи са намалени до минимум и са ограничени контактите между тях. Където работните процеси позволяват, сме предвидили възможност за ползването на платен отпуск. Искам да кажа на тези наши служители, че дори и да изчерпат полагаемите им се годишни отпуски, ще намерим начин и занапред да им дадем почивка. Създали сме организация за работа в обособени екипи, което ще ни даде възможност, ако се стигне до нужда да бъде карантиниран някой, да заменим екипите с такива, които не са имали контакт с другите. Така се работи и в рудодобивните ни предприятия от групата на КЦМ 2000 в Лъки и Мадан.

- До каква степен е нарушен производственият ритъм?

- КЦМ е най-голямата компания за производство на олово и цинк в Югоизточна Европа и изнася за почти целия свят. Ние сме отворена компания, зависим много от доставки от чужбина и по-голямата част от продажбите ни са навън. Така сме организирали работата в производствата, че имаме резерви и на суровини, и на реагенти поне за месец напред. А да имаш складов ресурс, означава затваряне на финансов ресурс. Това е един сложен процес за управление на материалните запаси, в който нашите специалисти са много добри. Нашият пазар отдавна дава индикации за сериозен проблем, като вероятно натискът ще се увеличава още. Най-големият проблем е възможното прекъсване на веригата за доставки. За съжаление нашето производство е част от веригата на т. нар. инвестиционни стоки - продукти за автомобилостроенето, за големи инфраструктурни проекти, все сектори, в които сега процесите са забавени. Ние не сме свързани с ежедневните потребности на хората. Големите автомобилни заводи, след които са навързани десетки и стотици по-малки в цяла Европа, обявиха, че затварят. Официалната причина беше, че се намират в  райони със силно разпространена зараза. Но истинската според мен е, че те нямат продажби. Защото никой в това време няма да отиде да си купи автомобил. Ние сме в тези вериги и вече имаме отказани поръчки за големи производители на поцинковани изделия и стартови акумулатори. Това ще окаже влияние и на добива на суровини за нашите производства. От друга страна, има индикации, че няколко завода на "Форд" вече възнамеряват да възобновят производството. Дори този кризисен период да продължи дълго, компании като нашата биха могли да работят на по-нисък капацитет. Очевидно ще трябва и вече сме предприели действия за намаляване на производствата в някои от нашите участъци, минимизиране на доставките към КЦМ и др. Не може да се каже с какъв резултат ще завърши този процес, всичко зависи от това колко дълъг ще бъде.

- Правителствата на големите и богатите държави решиха да подпомогнат стратегически производства, за да може те да работят и така да осигурят възможност за работа на всички, които са свързани с тях по веригата.

- Да, вижда се, че в най-мощните икономики се създават стимули на компаниите да работят, а не да бъдат компенсирани за това, че не работят. Това е най-добрият начин за справяне с тази криза. Аз лично се надявам през септември, а може и по-рано, да сме забравили за всичко това и да ни се струва, че сме преболедували лека настинка. Но тогава, а  и месеци след това ще трябва да преодоляваме огромните негативни икономически последици от действията, които предприемаме сега.

- Това оптимистичният сценарий ли е?

- Аз лично нямам друг сценарий, защото виждам добри практики, които дават оптимизъм на Европа. Добрите примери са от  Южна Корея, Тайван, Япония. За Китай съм скептичен, тъй като не съм сигурен доколко е достоверна информацията за бързото съвземане на икономиката. Така че светът ще се справи, но икономическите последствия ще бъдат сериозни  и се надяваме да има повече разум в решенията на тези, които определят накъде трябва да върви глобалната икономика.

- Ще се възползвате ли от държавното подпомагане по схемата 60:40?

- Схемата е добро решение, но не твърдя, че е идеалното. За повечето сектори, които бяха ударени непосредствено от кризата, като туризъм например, трябва да се финансират и осигуровките. Другото за тях не е вариант, работодателите ще предпочетат да изпратят служителите си на Бюрото по труда. В нашата компания наистина отчитаме голям спад в приходите, и то е вследствие на това, че цените на металите са на историческо дъно. Това пък е вследствие на намаленото търсене, то пък - на намаленото потребление, което е резултат от тази пандемия. За март месец по-скоро смятам, че няма да се възползваме от схемата 60:40. За април ще анализираме тепърва. Но ако действително се стигне до намаляване  на част от производството, смятаме, че тази мярка ще бъде приложена. Има и нещо друго, върху което правителството трябва да се съсредоточи, и това е междуфирмената задлъжнялост. За съжаление тя ще расте и ще създава много големи проблеми. Много е важно също да се вземат мерки за  временно прекратяване на изплащането на кредити към банките. По мое скромно мнение това ще е добре и за самите банки, защото представете си ситуацията - те успеят да си съберат задълженията, но какво ще правят с толкова много пари във време, в което никой няма да иска нищо от тях.

- КЦМ 2000 Груп започна мащабна инвестиция в производството в края на миналата година със заем от ЕИБ. Обявено бе, че ще вложите 130 млн. евро в модернизиране и разширяване на производствените мощности и значително увеличаване на преработваните вторични суровини. Ще замразите ли тези планове? 

- Не, не смятаме да  замразяваме инвестиционните си планове. Даже усилено работим в тази насока. Обяснението е просто - ние обръщаме внимание на инвестиционната политика именно в моменти на криза, защото проектите ни са свързани с много интелектуален труд преди видимата част и започване на строителство. Ние се намираме точно в такъв период - на чисто инженерингови дейности, като проучване на технологии, оценка на техните възможности, проектиране и т. н. Тоест в близките месеци няма да имаме огромни инвестиционни разходи, измерени в пари, но ще свършим много от работата, която ще ни гарантира успеха по-късно. Намираме подкрепа и от страна на банките, с които сме договорили финансиране. Защото, да, важен е днешният ден, но утрешният  е още по-важен. И в периоди на криза трябва да се гледа с един ход напред. КЦМ започна предходната си огромна инвестиционна програма - проекта ТОРП, точно в същата ситуация, в разгара на една огромна финансова криза през 2008-а. С колегите се шегуваме, че започнем ли нещо голямо, е почти сигурно, че се задава криза. 

(Бр. 8/2020 на „Златоградски вестник”)