Юлия БЛАГОЕВА

Бай Георги, наричан в Златоград Гего, самотен човек и бедняк, обличал се като клошар, ходеше по къщите да се постопли и хапне нещо, но и да помогне по математика на някои деца, защото иначе беше добър математик. Властите го бяха обявили за луд и изпратили в психиатрия. Там екипът от лекари го изследват и накрая му дали лисича кожа да преброи космите. Гего се позасмял и им казал:

- Кажете първо на директора ви да ги преброи, аз после ще проверя дали е сбъркал.

Казали на директора, а той отсякъл:

- Този човек не е луд! Веднага си го връщайте в Златоград!

А ты что ел?

Бай Сандо - белогвардеец, избягал от болшевишка Русия, станал шофьор в Златоград и по някое време бил ортак с Кязим Гогаджов. Двамата обаче никак не се разбирали и взаимно се донасяли на началника.

Веднъж Гогаджов отивал пак при него и гледа, че бай Сандо тъкмо излиза от кабинета му.

- Бай Сандо, какви лайна пак си ял при началника? – попитал го троснато.

- А ты что ел, Кязим, может быть шакалад? – отговорил му руснакът.

(Бр. 8/2020 на „Златоградски вестник”)