Георги Гривнев издаде 24-та си книга под заглавие „Неосветената икона”.

Тя съдържа разкази, стихотворения и присъщите за автора прозаични „отломки”. Заглавието на книгата дава есето "Иконата, пред която не се кръстим", което е апология

на родопчанката през различните епохи в борбата й за свобода  и красота.

Предговорът към книгата е написан от поета Димитър Христов, който подчертава:

„Писателят Гривнев е сред уникалните наши автори, които пишат цял живот за случващото се около тях - за местни образи, нрави и природни картини, а всъщност с творбите си се домогват до общонационални и общочовешки ценности, предизвикващи чувствителността ни и будещи дълбоки размисли. Няма рецепта за тази магия на писаното слово, но вероятно един от подходите е да се пише за онова, което познаваш най-добре. Чистият извор, от който Гривнев черпи сюжети и персонажи, е човекът от Родопите, миналото, днешното и бъдното му живеене с диханието на планината и с колорита на народната памет. Това съчетание на мъдрост и сила, на красота и трудолюбие, на традиции и жажда за новото, е характерно за героите на автора.” 

(Бр. 8/2020 на „Златоградски вестник”)