+ Коктейл, вдъхновен от Хлорохин по време на пандемия

Мария СПИРОВА

Вчера вечерта разговарях с български анестезиолог в една от най-натоварените болници извън Лондон. Там коронавирусът вече е превърнал живота на медиците в изтощителна битка без изгледи за скорошна развръзка. Няма да разказвам преживяванията, които Докторът ми сподели, защото не са мои. Всеки може да си представи напрежението, на което е подложен.

Порази ме неговото съсредоточено спокойствие и способността му да се шегува елегантно с една ситуация, в която аз бих крещяла от някой прозорец. Мимоходом, Докторът спомена как с колегите си вдигат метафорични наздравици с "цинк с тоник" - лекарски каламбур, основан на фармакологичния механизъм на медикамента Хлорохин, който се прочу като възможна част от протокола за лечение на пациенти с COVID-19. Ако правилно съм разбрала, при него хининът и цинкът си взаимодействат, за да постигнат антивирусно действие. А пък тоникът е газирана вода с малко хинин.

Е, да, като обясниш една шега, тя вече не е смешна, но вероятно продължава да е по-разведряваща от гледката на всяко едно интезивно отделение днес.

Поразителното присъствие на духа, което Докторът удържа във всеки час от тези предълги седмици, не ми излиза от ума. Прииска ми се да направя нещо, колкото и нелепо да се получи като жест, за да изразя възхищението си пред него, пред всички негови колеги, както и пред техните семейства, които тези дни също живеят като на война. И във Великобритания, и в България, и къде ли не по картата на света.

Реших, че коктейл "цинк и тоник" трябва наистина да съществува, за да можем да пием за доброто здраве на лекарите, медицинските сестри и болничния персонал, които полагат свръхчовешки усилия, за да опазят човешки животи в условията на глобална пандемия. Англичаните наричат алкохолните питиета "течен кураж". Докторът и колегите му от близо и далеч имат кураж във всички агрегатни състояния и не им е нужен такъв от бутилка. Но понякога на нас, седящите отстрани, ни е нужна по глътка, за да не се чувстваме толкова безпомощни и объркани. Затова проверих коя алкохолна напитка съдържа най-много цинк, изрових бутилка тоник от дъното на хладилника, и забърках това пролетно приношение към бога Асклепий, който тези дни трябва да бди неотлъчно над своите воини: Цинк с тоник ~ Символичен бъркоч за домашни наздравици ~ Съставки:

• Бяло вино, за предпочитане гренаш блан.

[Кратката ми справка посочи, че ферментиралите алкохолни напитки са с най-високо съдържание на цинк. Открих и изследване на южноиспанските хранителни навици, показващо, че бялото вино от региона е съществен източник на цинк в диетата на местните]

• Тоник, за предпочитане с вкус на краставица и мента.

[Всяка порция тоник съдържа средно 20 милиграма хинин. Трябва да изпиете поне десет коктейла, за да достигнете минимална терапевтична доза - тоест, недейте]

И двете напитки трябва да са добре изстудени, преди да ги смесите 1:1 в обемна чаша, заедно с щедра стиска сок от пресен лимон. Гренашът, с неговите свежи нотки на зелени ябълки и круши, цитрус, понякога даже сминдух и копър, се съчетава приятно с по-мекия вкус на краставичен тоник. Преди да се захвана с този експеримент не подозирах това, но сушените плодове също се оказват богати на този тъй ценен цинк. За късмет, в топ десет са сушените кайсии, които аз обожавам и безразборно хвърлям във всякакви ястия - от мусака до лещена супа. Затова пуснах една тематична кайсия да потъне като ковчеже с пиратско съкровище на дъното на чашата. Да се напои с гренаш и дъх на мента и да ме очаква като мъничък десерт на края на питието.... И готово. Цинк с тоник! Посвещава се на Доктора от Оксфорд и всички като него. За тяхно здраве!

Бел ред.: За златоградските читатели на този текст, да кажем все пак, че Доктора, всъщност, е реално физическо лице, при това златоградчанин – д-р Петър Димитров-Пандов...

(Бр. 7/2020 на „Златоградски вестник”)