+ Кризата с коронавируса предизвиква финансови сътресения и води до сериозно съкращаване на разходи за бизнеса, расте безработицата в района ни, „приходите в общината драстично намаляват”, заявява кметът Янчев...
Ефим УШЕВ
С налагането на извънредно положение в страната, а след това и с продължаването на неговия срок до 13 май, новините стават все по-обезпокоителни. Заразените в страната минаха психологическата граница от 500 и на 8 април от централния кризисен щаб обявиха 593 лица с Ковид-19, а 24 бяха вече починалите. Качването на тези нива продължи и през следващите дни.
Макар и недостигнала все още Златоград, заразата разширява ареала си и в Смолянска област, където селищата със заразени са вече четири (за повече подробности виж стр. 5). Общината откри горещ телефон за сигнали (25-80; 0884600182), а след заповед на здравния министър Кирил Ананиев, всяка болница, независимо от вида и собствеността ѝ, следва да подготви обособени отделения за болни от коронавирус, оборудвани с реанимационни легла. За златоградската болница това е част от вътрешно отделение, с разположени 20 легла за заразени без усложнения. Защото в болницата ни, както и във всички от нейния вид, няма респиратори и интензивни легла. Оказва се, че България, с нейните 368 болници, има едва 2063 легла за интензивно лечение. По указание пък на Областния кризисен щаб, общините трябва да определят лекарите и медицинските лица, които ще се грижат за лечението на заразени по места. В това отношение бе голямо облекчение полученото дарение на защитни облекла и други материали за общинската болница (повече за него виж също на стр. 5).
Тревогите в Златоград
обаче се засилиха повече,
след като станаха известни случаите на зарази в близките до нас родопски селца Шахин и Долап хан (Сминти) в Гърция, включително и два смъртни случая там. Едното от които дори бе обявено изцяло под карантина, а глобите за нарушения - жестоки. Затова на връх 10-годишнината от отварянето на граничния пункт на Костадин, за първи път той бе затворен за всякакво преминаване. Това, а и граничните постове около областните центрове, ни напомниха как живяхме допреди 30-35 години – затворени отвсякъде и всички равни в бедността и мизерията си. Първи към затварянето на граничния пункт пристъпиха самите гърци, с обявяването на тяхната всеобща карантина. Но някак на всички ни убягна един добър пример, при това от община с размерите кажи-речи на Златоград - Дългопол, която е с население около 13 хил. души, бе единствената в България, която самоинициативно започна да тества свои жители за сметка на общината, по инициатива на своя кмет...
Поучен от мерките за предпазване, които всички следва да предприемаме, обиколих аптеките в Златоград, търсех нещо за дезинфекция, но нямаше никъде. В нито една! Нямаше дори малки шишенца спирт, нямаше и мокри кърпички, за маски да не говорим. Слушам радио и разбирам, че същото е и в цялата страна и се питах къде е държавният резерв? Който по закон е резерв именно за такива бедствия и пандемии!
„Купете си малко водка и мокрете с нея кърпички за дезинфекция”, съветва ме не на майтап аптекарката. И наистина е права...
Казвах си обаче, че вместо да се реши този елементарен въпрос - за шишенцата спирт, маски и пр., някакви малоумници, водени от бръснатата глава Гешев, въвеждат почасово излизане навън на възрастни хора. Вместо този „аптекарски” проблем, имаме си вечерен час от 22.00 до 6.00 сутринта и чакаме армията да ни проверява документите кои сме и къде отиваме... Което, въпреки че по принцип съм дисциплиниран и изпълнителен гражданин, никога не ще мога да приема.
„Пишем заповедта и я пускаме, но тя вече се изпълнява”, похвали се другият ни управник – премиерът Борисов. Смятам това наистина за недомислица, защото ако хората не излизат и стоят затворени дълго време, ще се разболеят наистина. И това го потвърдиха много лекари, включително психолози...
Недомислица е и ваденето на армията по улиците на страната, каквато идея също се прокрадна – нали въведено е извънредно, но не и военно положение. Всява се страх у хората, а „страхът изяжда душата” и обезсмисля живота. Животът има смисъл, когато е свободен, а не когато ти проверяват документите, ако искаш да отидеш до съседния квартал или в парка; или пък искат от теб да се разписваш къде и как ще ходиш...
Започнах сериозно да си мисля
че трябва да се спре на всяка цена гологлавият Гешев и страхливците около него, които го обслужват в абсурдните му и противозаконни упражнения в манията му да е фюрер.
Този човек не може да бъде пример за поведение на държавно лице, но той не е и премиер, не е и вицепремиер. Дори не е от изпълнителната власт, а от една друга власт и отговаря само и единствено за прокуратурите в страната, които трябва да насочва да изпълняват закона при нарушения. Смятам твърдо, познавайки подобен тип милиционерски настроени люде, че трябва да му се отнемат микрофоните и камерите! Болен е и не признава конституцията и законите на страната, като се меси в другите власти и се опитва да диктува диктаторските си схващания за управление. А болните хора трябва да се лекуват, а не да управляват. Още повече когато никой не ги е избирал да са в управлението, като изключим едни зависими и страхливи петнайсетина човека във ВСС...
Явно настъпи време, когато тоталитарните навици от време оно избиват, набъбват и дават плодове при някои личности... Свидетели сме на решения напълно излишни, като прибързаните вечерни часове в някои родопски градове, които са още по-излишни и затова, че до 22.00 не можеш да видиш и сянка на човек, та какво остава след този час! И не случайно тези заповеди бяха отменени по-късно със специална заповед на здравния министър... Та се надявам, че няма да дойде времето, когато при всяко излизане ще сме задължени да се разписваме в районната прокуратура. Подобен „режим на пълмощниците”, както стана при Орбан в Унгария, например, би бил не само опасен – той ще е позорен за България!
Затова нека в един толкова кризисен за цялата страна момент, разгледаме и такъв проблем - вече се разбра, че гръцкото правителство - министър-председателят, министри и зам.-министри, както и госпожа Президента на Гърция, нашата землячка родопчанка Сакеларопуло, дават 50% от заплатата си за борба с коронавируса.
Депутатите и министрите в Македония минаха на минимални заплати, а тези в Албания ги намалиха с 50 процента.
На този фон – от 1 април нашите управници от най-горе бяха твърдо решени да си увеличат заплатите, като дори оправдаваха тази наглост, че така ще могат да правят дарения... „В най-бедната страна в ЕС две седмици на карантина означават фалит за много малки предприятия и неплатен отпуск за безброй служители. Със среден доход от 671 евро на месец, средната класа също няма резерви за тази ситуация”, описа ни оня ден „Интернешънъл политикс енд сосайъти”. Едва по-късно, след сериозен обществен натиск, депутатите решиха не да намалят, но все пак – да замразят заплатите си. А след още 11 часа препирни, решиха да не вземат заплати през април. Заплатата си за март пък президентът Радев дари на видинската болница...
И така стигаме до нашите
местни управници в Златоград –
макар такава идея от тях да не сме чули все още, разбрахме за един подобен случай, свързан с тях. Когато един от общинските съветници наскоро предлага да се внесе предложение от името на управляващата група, съгласно което съветниците няма да получават заплащане за времето, през което не участват в заседанията на комисиите и в сесиите. Да повторим – не да си намалят заплатите, а да не им се плаща за времето, през което реално не работят, защото отсъстват по един или друг повод от заседанията. Управляващите ни хубостници обаче не само отказват такава „жертва”, колкото и да е нищожна – те отказват въобще да се внася за обсъждане такъв въпрос. И когато все пак въпросът е внесен от съветника, както се казва - „самосиндикално”, общинарите ни приемат да не им се плаща само ако няма причина за отсъствието. Без да е ясно кой ще преценява това. В проект е, освен това, предложение съветниците да дарят заплатата си за март на общинската болница. В очакване на гласуване, обаче. Което не се отнася, естествено, за кмета и заместничката му. А би било съвсем нормално и те, и съветниците, да намалят заплатите си поне с 50 на сто до края на кризата. А председателят на ОбС да се върне на предишната практика да получава 50% от заплатата на кмета.
За сведение на читателите да кажем, че за едно заседание в месеца и едно заседание в комисия преди това, съветниците ни вземат между 450-500 лв. месечно, в зависимост от това кой е председател, зам.-председател или само член на комисия.
Председателят на ОбС продължава порочно извоюваната привилегия от предишното текстилско мнозинство в Съвета и взема 90% от заплатата на кмета. Което е ни повече, ни по-малко - 2700 лв. Кметът на общината се разписва срещу 3000 лв., при брутно възнаграждение около 4000 месечно, а заместничката му – 2500 лв.
Всичко това във време, когато всеки трябва да засвидетелства някакво съпричастие към сполетялата целия ни народ китайска трагедия, която се очертава да е тройно по-голяма от Чернобилската преди време! И когато цели бизнеси изчезват, бюрата по труда се пълнят с безработни с всеки изминал ден, включително и при нас, дори самият кмет заявява публично, че приходите в общината сериозно намаляват.
Справка – отново на стр. 3, информацията за отключилата се с нова сила безработица в общините Златоград и Неделино.
(Бр. 7/2020 на „Златоградски вестник”)