Издигането на Българската църква на 4 март 870 г. в ранг на автономна архиепископия от най-високата и авторитетна църковна институция – Вселенски събор, поставя основите на самостойното ни духовно развитие през вековете и способства България да се превърне в първостепенен духовен център на Балканите и в Европа.

През 927 г. българската църква официално се издига в шестата поред патриаршия в света след Константинопол, Рим, Александрия, Антиохия и Ерусалим. Българската патриаршия е първата самостоятелнална славянска православна църква, предшестваща автокефалията на Сръбската православна църква (1219 г.) с 300 години и на Руската православна църква (1596 г.) с 6 века!

На 4 март 870 г. е обособена и прогласена като автономна Българската православна църква. На Константинополския събор през с. г., на нарочно заседание били взети исторически решения за нашия народ и неговото християнско бъдеще. Бил разгледан въпросът дали нашата църква да принадлежи към Римската или към Константинополската катедра. Така по времето на управлението на св. княз Борис-Михаил Покръстител, било решено, че Църквата в българските земи в бъдеще ще принадлежи към Константинополския патриархат и ще изпълнява своята мисия като неразделна част от Православната църква, но с вече автономен статут. Като пръв български архиепископ е бил Георги, с титлата "Доростолски", а седалището му е било в тогавашната българска столица Плиска. С този статут БПЦ просъществува до 927 г., когато е признат рангът й на Патриаршия по времето на цар Симеон Велики.

(Бр. 7/2020 на „Златоградски вестник”)