Навършиха се 150 години от учредяването на Българската екзархия - на 27 февруари през 1870 г. с ферман на султан Абдул Азис е провъзгласено създаването на самостоятелна българска църква под името "Българска екзархия" - официален представител на българската народност в Османската империя. Така след близо 500 години липсваща държавност, българите извоюват широка автономия в управлението на църковните дела.

Независимостта си Православната българска църква извоюва след 40-годишни борби с гръцката асимилаторска патриаршия. През 1829 г. българските първенци в Скопие, начело с хаджи Трайко, отправят искане до Цариградската патриаршия за български владика и свещеници, които да служат литургия на български език. В 1835 г. Трайко Дойчинович подпомага материално построяването на черквата „Св. Богородица“, като подарява парцела за строежа и развитието на килийното образование в града. Водачи на борбите за църковна независимост са българските възрожденци от Македония, Тракия и Мизия. През 1835 г. търновчани, начело с Неофит Бозвели, искат митрополит българин. През 1844 г. Неофит Бозвели и Иларион Макариополски подават отново две молби в Цариградската патриаршия. През 1849 г. в Цариград е построен българският православен християнски храм „Св. Стефан“. През 1859 г. Кукуш успява да се сдобие с православен български владика - Партений Зографски. В 1860 г. е извършена „Великденската акция“. През 1862 г. в Цариградската тъмница са убити Константин и Димитър Миладинови. На 27. 02. 1870 г. с ферман султан Абдул Азис узаконява правото да се учреди Българска кзархия, като най-първо през 1833 г. в Скопие и Самоков е поставено искането на българския народ сам да избира свещениците си, които да са от българска народност. Изискването за български свещеници и владици се допълва с отслужване на собствена литургия на български език и изграждане на училища. Въпреки противодействието на Цариградската патриаршия, българските дейци по църковния въпрос в Цариград пристъпили към изграждането на екзархийското ведомство.

От 23 февруари до 24 юли 1871 г. в Цариград заседавал първият Църковно-народен събор с участие на 11 духовници и 39 миряни, на който бил приет и подписан Уставът за управлението на Българската екзархия.

(Бр. 7/2020 на „Златоградски вестник”)