Като „популярен” вестник, вече на 30 години, получихме писмо – интернет потребител, както после се оказа – бизнесмен, намерил в мрежата координатите ни и поиска информация за местен негов „колега”, търсил във фирмата му възможност за внос на „руски масажистки за целесезонна работа” в Златоград...
Човекът, обаче, до който се е допитал местния наш кабадаие, се оказва „сериозен лицензиран вносител на трудови кадри от бившия есесесер” за нашата, предимно туристическа, икономика. И от своя страна дава „контакта” от Златоград на свой познат, един вид – ако ти трябва подобен бизнес партньор, ползвай го.
Но на посочения телефонен номер, също „кабадалийски”, с особено много нули, отговаря същото толкова особено простоват, меко казано, човек, който, първо, отказвал да се представи, а после, „...когато му предложих контакт на български език във Виетнам, които са световни спецове в масажа, анонимният на телефона от златоградска страна настоя да са непременно рускоезични масажистки”.
Краят на писмото е хем сериозен, хем полуироничен, в което ни казват нещо в следния смисъл: „Тихият и накипреничен градец като Златоград - дестинация за вече утвърден патриотичен, детско-семеен туризъм, дали има потребност и полза в момента от „руски масаж”? Няма ли, първо, да развали традиционното патриархално златоградско семейство, включително тези на доста местни богаташи; а сетне – няма ли да руши и морала на нашите "българоезични елини" от Ксантийско?
Защото в последните години Златоград не се ли превърна в еталон за това как да се развива устойчив туризъм, а не мутрагенска простотия? Каквото неизменно би било въвеждането на една подобна руска масажистка „култура” във вашия хубав градец”.
Та това казва в писмото си нашият читател, на чиито въпроси ние, признаваме си, засега не даваме отговори. Макар че, и без туй, читателят ни би знаел или би се непременно досетил що за отговори бихме дали и каква би била нашата позиция по така надвисналата над градеца ни проблематика, засега само бъдеща.
Но вероятно, все пак, твърде скорошна и която би отворила една такава, непривична, за нашата полиция работа, макар и съвсем не или дори никак не малобройна...
(Бр. 6/2020 на „Златоградски вестник”)