+ Това казва за ксантийско издание Ахмет Имам, председател на Асоциация на помаците в Гръцко

Йоанис КУНТУРИС

„Идват по нашите места и ни заплашват с пистолети в ръце. Нищо не направиха за това предишни гръцки правителства. Турците извършват...кръвен данък срещу нашите деца. Извършват културен геноцид по различни начини срещу нас. И гръцките правителства си мълчат! Американците ни нанасят вреди като народ, защото в сътрудничество с турците те също дават ход на фалшивото турско малцинство тук”.

Какво ще прави

сега „Нова демокрация“?

Ксанти, градът на 1000 цветя. Където Западът и Изтокът се пресичат с музикални и човешки гласове. Там, където различни хора живеят без проблеми. Без проблеми ли? Вероятно не, тъй като стремежите на Турция срещат некадърността, страха и интересите на гръцките политици. Което води до нарушаване на уникалното съвместно съжителство на християни и мюсюлмани в света.

Първата красива картина от нашето посещение бързо бе заменена от оплаквания на местните жители. Но последната картина, когато си тръгнахме на централния площад на Ксанти, ще бъде незабравима, тъй като гръцки граждани, християни и мюсюлмани, стояха мирно и безмълвно гледаха как Четвъртия армейски корпус на гръцката армия сваляше гръцкото знаме. Това беше моментът, в който очите ми потънаха в сълзи, защото Ксанти викаше името и историята на Гърция. Тя викаше и припомняше за 100-годишнината от освобождението си от османските турци. Освобождение, обаче, което може би никога не се осъществи. Защото някои хора оценяват родината според своите малки лични интереси.

Приключваме с един

въпрос към всички:

Колко струва Гръцка Тракия за тези, които определят цената на родината? За съжаление всичко това не е само една туристическа обиколка. Истината е тази, която крие другата и от която се крие алчната Атинска държава днес. Една държава на малко хора, които изискват всичко, за да живеят, достигайки дотам, че да посягат и към плътта си, за да задоволят болната си булимия (макар и скришно) и чувството на власт за своите „избрани деца“. Наистина е друго „да се умира за Гърция и друго да те убива тя самата“. Избърсах очи и си обещах - ще се върна. За да се ​​срещна с красивата дъщеря, Ксанти и Тракия, която издържа. Ще се върна на мястото, което всички забравяме. В земята, в която се водят и до днес страхотни битки, в полза на вярата и отечеството, в полза на ценности и идеали, които някакви си „карикатурни“ личности разпродават на щандове и фондовите борси на държавите. За да получат свой собствен дял, своите 30 сребърника. Какво от това, че се казват Ксанти, Комотини, Александруполис, Дидимотихо? „Публичният дом” на нациите наказва много строго честността и неписаните морални ценности, тъй като клиентите му са най-мръсни и най-аморални от всички!

(Превод от pentapostagma.gr. Ридван Караходжа)

(Бр. 4/2020 на "Златоградски вестник")