Юлия-Благоева Шопова

Може да няма „такава държава”, но има такъв град – Златоград, в който културата не е в застой, а върви нагоре.

Едно доказателство за това е наскоро излезналата IV-та част на историческата поредица „Златоградски страници” от Ефим Ушев. Неслучайно наши приятели от Смолян, които прочетоха и предишните томове, ни обявиха за културната столица на района. И има защо – благодарение на будното население тук, добрите учители, които са идвали в града от други краища на страната, на връзките му с беломорските краища, на белоемигрантите в началото на 20-те години на 20 в., Златоград винаги е бил културен и просветен център.

През последните 30 години обаче, златоградчани дължат много на своя съгражданин Ефим Ушев, който не само успява да издава вестника, но и да събере всички важни неща от историята на Златоград и околията му, да ги подреди по теми и да ги издаде в книги – за да знаят идните поколения какъв е бил градът им, какъв е бил животът на хората, стремежите и надеждите им за времето, в което са живели.

Историческата епоха винаги ражда хората, които трябва да изследват и предадат нататък важните събития и процеси от миналото ни. Поставя ги в ситуации, които им дават възможност да се срещат с други такива хора, от които да научават повече.

Днес туристите, които посещават Златоград, много го харесват. Но не само заради Стария град, красиво санираните блокове, околната зеленина.

Но и заради духа, който усещат тук – духът на разбирателство и добронамереност, на уважение и спокойствие. Важна част от всичко това е и издателската работа из историята на Златоград на Е. Ушев. Затова нека се радваме, че сме се родили и живеем в един такъв град.

(Бр. 4/2020 на „Златоградски вестник”)