Юлиян ПОПОВ

Тук там се мяркат стонове за пропилени 30 години, за разсипана държава, дори и за национална катастрофа. Съвземете се! Разбира се, много хора са недоволни. Причините са много. И всеки може да е недоволен от живота си. Всеки може да е недоволен от несигурността на свободата. Всеки може да е недоволен от това, че свободната икономика не е Кореком.

Всеки може да е недоволен от това, че въздухът е мръсен, от това, че тротоарите са разбити, пътищата недовършени, децата са в чужбина, родителите не са сред нас, ученици вземат наркотици, колите са стари, автобусът закъснява, парите не стигат за Гърция, сметката за парно е висока, руснаци искат да превземат енергетиката, по телевизията тече Биг Брадър, заплатите на медицинските сестри са ниски, а някои доктори трупат милиони.

Преходът е хаотичен процес. Освен това, той никога не свършва. От 30 години сме в преход и ще продължим да сме в преход като целия свободен свят. Този преход ще продължи да зависи от нас и това ще продължи да тормози много хора, които не искат нещата да зависят от тях.

Демокрацията ни отне зависимостта и животът стана по-непредвидим. Демокрацията ни отне софийското жителство, разпределението, неведението за екологичните кризи и отровата на Кремиковци, изходните визи, домоуправителя и неговите специални функции, кварталния и специалните му функции, отне ни радостта, че и съседа не може да си купи кола, отне ни равенството на бедността, любезността към властта.

Животът стана несигурен и непредвидим. Децата, родени в София, може да не си умрат в София, членът на Съюза на писателите може да умре в мизерия, вместо в мизерно охолство, художникът може да не си продаде картините, дори и по цял ден да рисува портрети на президента или на секретаря на партийната организация, синът ти може да се задоми с неподходящо момиче или момче и ако на теб това не ти допада, може да се качи утре на автобуса за Виена или Мадрид и повече да не му видиш очите, може да те уволнят, когато си мислиш, че си незаменим, може да работиш като вол, но никой да не го е грижа за това и да не можеш да си платиш ипотеката...

Да, сигурността на един затворен лагер си отиде. Завинаги. И 30 години животът около

нас зависи много повече от нас самите, отколкото от някой друг.

(Бр. 3/2020 на „Златоградски вестник”)