Павел СЕРАФИМОВ

Ние българите умеем да пазим духовното си наследство. Въпреки няколко жестоки чужди окупации, въпреки страшния геноцид, извършен върху народа ни, дедите ни упорито са се придържали към старите си обичаи. Един от тях, може би най-големият, е Коледа. Атмосферата по време на този празник е особена. Не само заради празничната трапеза настроението ни е приповдигнато.

Има и нещо друго, сякаш всички ние инстинктивно усещаме, че се случва нещо важно. Нещо, което е много древно и се е появило в далечните незапомнени времена от зората на човечеството. Официално думата Коледа не е наша. Приписва ѝ се латински произход, като се казва, че идва от латинското calendae – първият ден на месеца. Действително, нито може да се оспори вековното римско присъствие в земите ни, нито пък трябва да се отричат латинските заемки в езика ни. Думата коледа обаче не е една от тях! Тази дума, а и самият празник, са по-древни от Римската империя.

Езиковедите не са обърнали внимание, че calendae е заемка в латинския. Там няма обяснение за нея, защото думата е от пеласгийски произход. Това е установено преди повече от половин век от фламандския учен Алберт Йорис ван Виндекенс, в негова книга от 1952, c. 143.

Пеласгите са древен балкански народ делящ един произход с траките. Според Вл. Георгиев (цитиран от К. Порожанов) тракийският/пелазгиски език е говорен на Балканите още по времето на Неолита - VII хилядолетие преди Христа. Някой може да зададе въпроса: Какво ще правят трако-пеласги при древните римляни и как така са ги повлияли? Който е чел „Естествена История" на Плиний Стари, знае, че този автор определя не гърците, а пеласгите като разпространителите на азбуката в Лациум. Плутарх отива по-далеч, разказвайки, че според древните легенди Рим е основан не от кой да е, а от пеласгите. Те били силен и войнствен народ, който покорил много други. Когато тези стари балканци пристигнали на Апенинският полуостров, те основали свое селище, което назовали Rome - сила на оръжие („раменъ” означава силен на старобългарски). Страбон разказва за идване на траки и венети в северните части на Апенините не дълго след края на Троянската война. Пишейки за царете от троянски произход, Тит Ливий споменава владетели с тракийски имена: Атис, Капус, Капетус. Балканските колонисти са оставили много следи на Апенините. Голямо количество топоними там нямат никакво обяснение на латински, но за сметка на това не само притежават трако-пелазгийска етимология, но и имат успоредици в Тракия.

Плиний разказва за присъствие на племе с име дарди на Апенините (в Тракия живеят дардани).

Да видим обаче какво

означава името Коледа?

В древността се е смятало, че на този ден слънцето се ражда и се разгаря с нова сила. Не случайно месец декември е носил името Коложег, т. е. разпалване, разжегване на слънцето, на което се е гледало като на огнено колело (коло). Другото име на Коледа у нас е Божич, то идва от думата Бог, отговаряща на тракийската Багос/Багайос и ведическата Бага, която има значението слънце. 

Нашите предци са считали слънцето за върховно божество. Софокъл не случайно казва, че слънцето е най-почитаното божество на конелюбивите траки. Taка разбираме, че Коледа е древна дума за трако-пеласгийския празник на слънцето. То е било олицетворявано с огнено колело, което светва с нови пламъци в определен период от време. Неслучайно Рождество Христово е на Коледа. Доброто винаги е отъждествявано със светлината, а Христос е най-голямото добро, което светът е видял. Нека не забравяме думите на Св. Йоан:

В Него имаше живот, и животът беше светлината на човеците; И светлината в мрака свети, и мракът я не обзе; Имаше един човек, пратен от Бога, името му Йоан; Той дойде за свидетелство, да свидетелствува за светлината, та всички да повярват чрез Него; Той не беше светлината, а бе пратен да свидетелствува за светлината; Съществуваше истинската светлина, която просветява всеки човек, идващ на света...

Неслучайно дедите ни са сред първите християни на Европа, въпреки зверските преследвания. Религиозната доктрина на предците ни е представяла същите идеали, както и Христовия завет. Смиреността, постенето, търсенето на духовно извисение, са типични за духовниците на траките, наречени в по-късни времена българи.

Партеногенезисът, т. е. непорочното зачатие, е добре познат феномен във вярата на предците ни. Те познават и принципа на възмездието – наказанието на злите и порочните в отвъдния свят. Разликата между старата религия на предците ни и учението на Христос е в това, че то не е мистерия, до която се допускат само определени хора, а е достъпно за всички. Няма богат и няма беден, няма силен и няма слаб – всеки може да намери себе си в учението на Спасителя.

Уникалното при нас е това, че сме взели най-доброто от Христовия завет, но не сме забравили корените си. Новата вяра не е заличила стария духовен свят, а се е сляла в него в здрава спойка. Толкова здрава, че въпреки изпитанията, вече повече от две хиляди години устоява на атаките на злото.

На Коледа не само слънцето се разпалва, но Бог ни дава възможност да пречистим своята душа и да поставим пламъка на любовта в сърцето си, както подобава на благородни хора. Разгарящият се огън на слънцето унижощава тъмнината и студа, a нашите пречистени мисли и желания отнемат силата на злото.

Нека по време на празниците да потърсим доброто в нас  и да почетем нашите деди, които бяха народ на светлината.

(Бр.1/2020 на „Златоградски вестник”)