Ефим УШЕВ

Гл. редактор

Отдавнашно е желанието на златоградчани да имат свое печатно издание.

Но днес е още твърде рано да разискваме причините, поради които това жерание не е било удовлетворено. Останал е обаче стремежът, свидетелства за който са издадените няколко епизодични броя по повод определени годишнини.

Например „Столетник” (1962 г.) и „Училищен живот” (1966 г.), издадени от ентусиасти в нашата гимназия, където излизат и няколко двустринични вестничета (листове), с названието „Училищна трибуна”. Подобен характер има и издаденият през 1983 г. вестник за юбилея на читалището в Златоград.

Всички те може би са изигравали ролята си за момента, но едва ли се вписват в културно-историческата памет и съзнание на нашия град, като летописци и изразители на духа на обществото.

Тази мисия ще бъде поета от новоучредения общински седмичник – „Златоградски вестник”.

Първоначално той беше проектно именуван „Беловидово”, но вземайки предвид времевото ограничение, което налага това название като историческо, несъвременно, а още повече мненията на компетентни лица от ръководството на СБЖ, решихме то да бъде променено. В следващите броеве тези мнения ще бъдат публикувани.

Ще отбележа още сега, че са три характеристиките, които се вплитат в съдържанието на нашия вестник:

. Това, че той е НОВ;

. Започва да излиза от една НОВА година;

. Започва и в едно НОВО време.

И трябва да кажем, че той е рожба именно на това ново време.

И може да започне на чисто! Без да се срамува от грешки и грехове на миналото, към които неизбежно ни водеше една тоталитарна система.

Този нов вестник е длъжен да носи новото мислене на своето време, освободен от догми, пътуващ към новия, разкрепостяващ се човек, за чиито права и съзнание ще воюва – чрез гласност и плурализъм към демокрация.

В движението си към истината – единственият Бог, пред когото ще се прекланя, „Златоградски вестник” ще поиска да бъде като нов приятел за всеки свой читател, с който ще се разговаря, спори, критикува. За да могат заедно да пропътуват разстоянието от един неверен факт или разсъждение, до истината.

Само така той ще влезе в живота на общината, но не като неделно или делнично развлечение, а именно като ВЕСТНИК – със свое лице и позиция, които да защитава!

И гласността – това най-важно завоевание на преустройството, трябва да свързваме не със смелостта на един или друг редактор или редакция, а с вземането на думата от читателя, от всеки редови гражданин, без да се страхуваме, че той греши – наша задача е да го убедим, че той наистина греши. И ако информацията му за истинското положение не е достатъчна, наша е вината, че не сме довели до знанието му тази истина.

Брой 1 на „Златоградски вестник” е в ръцете ти, читателю! Приеми го и му вярвай. И ако за нещо те излъже, имай смелостта да назовеш високо името на лъжеца! (Година първа, бр. 1/5 януари 1990 г., петък, цена 4 стотинки)

(Бр. 1/2020 на „Златоградски вестник”)