Евтим ЦВЕТКОВ
Новият съветник в ОбС-Златоград е Владимир Ликов.
Женен, с две деца, роден в Златоград през 1984 г., завършил техникума по Горско стопанство във Велинград. От 2006 до 2011 г. е на работа в ДГС-Златоград, а след това е лицензиран лесовъд във фирмата „Буллес 61”. Един от четиримата съветници на БСП, предложили новия председател на ОбС, избран единодушно и от останалите групи.
Казва обаче, че не са в коалиция с ГЕРБ, нито пък заложници с този пост и винаги биха се противопоставили на нещо, което приемат като вредно или ненужно за града и общината. Имат свое виждане и поглед към проблемите, както и идеи как да заработи града така, че да се върнат хората от чужбина, където вече има цели златоградски квартали. Само че нови работни места се правят не с минимална заплата, каквото е масовото състояние на бизнеса тук, а със заплати от 1000-1200 лв. Затова е необходима подкрепа за местния бизнес, за да може той да набере качествена работна ръка.
Един от начините за такава подкрепа Ликов вижда в това да се върне дебата за закритата преди време професионална гимназия, която можеше да развие необходими за бизнеса специалности, а така и кадри за различните видове бизнес на място. Общината трябва да създаде климат за необходимост от професионално обучение, с насоки, очертани от местния бизнес. Само така процесът ще двустранен – фирмите ще имат обучени кадри, които да дават всичко от себе си в работата, за което пък ще получават по-добро заплащане. Общината също така трябва да направи каквото зависи от нея за максимално свиване на т. нар. „сив” сектор – да не може да се работи, въобще да няма работник без трудов договор...
„В ОбС имаме нужда от обединение, но не механично, овчедушно, както е било досега – каквото ни предложи администрацията, а по ясни и категорични точки и приоритети, предложени и обсъдени от всички групи в Съвета – е мнението на Владимир Ликов. – Кметът от своя страна е добре да се вслушва повече в идващите мнения и идеи, да приеме повече диалогичност и чуваемост, когато нещо се предлага”.
С интерес очаквам дали ще има някаква промяна в администрацията – казва Ликов, - дали ще се модернизира така, че хората да спрат да тичат по етажите от стая в стая. Днешният свят е свят на иновациите, дигитализацията, електронното управление, предлагащо повече интернет услуги, които да ги получават отвкъщи. Освен с плочки и бордюри, общината следва да засили социалния момент в работата си, чиновниците да работят по-уважително с хората, защото те всъщност им плащат заплатите. Разбира се, социалния момент не е като се раздават пари по списък и на калпак, както досега е било. Общината може да се намесва с пари само в екстрени, бедствени случаи, а не като пуска по 100-200 лв. за всяка постъпила молба. Стратегията й нека да е за подпомагане на младите семейства, като дебатира как и с какво може да ги подпомага, така че те да остават в общината, а не да се вдигат заедно с децата си към по-големи градове.
В това отношение показателен е случаят с групово напусналите работата си медицински сестри в болницата - защото им се отказва подобаващо заплащане, гарантирано им от Министерството на здравеопазването. И това – при цялата критичност на медицинските кадри в общинската болница, при условие, че образованието и здравеопазването са социалната идентичност на една община. Ако не може да задържи и да привлича нови кадри в тези области, една община е обречена, категорично е мнението на общинския съветник. И затова трябва да се реши – искаме ли да имаме болница и какво ще направим, за да я укрепим и развием с нови кадри, а с пенсионерите и тези, които са отдавна за пенсиониране, да се работи само на хонорар.
И още един въпрос обсъжда съветникът Ликов пред нас – след като има някакво всеобщо съгласие за ползването на термалната енергия от Ерморечието, защо все още народа не е наясно, по-точно - не е информиран, какъв е последният вариант за довеждане на тази вода до града? На каква цена и с каква ефективност ще стане това? А според него това не трябва да става на всяка цена – примерно да се взема един огромен заем, без да е ясно не само как ще се връща и за какво ще стигне той, но и дали общината може да си го позволи и въобще доколко е оправдано това икономически?
Какво е изхарчено досега по този проект, къде е сметката и каква е ефективността от това – също не е известно за гражданството, на което трябва да бъде разяснено каква ще му е сметката ако дойде водата до него и дали ще може да я плаща...
(Бр. 20/2019 на „Златоградски вестник”)