+ Учредява се Инициативен комитет за Година на войводата – предстои издигане на негов паметник и намиране на лобното му място край древния Перитор...

Ефим УШЕВ

На 7 юли 2020 г., когато се навършват 675 години от трагичната смърт на Момчил юнак, Златоград предвижда откриването на паметник в цял ръст на тази историческа личност от българското Средновековие. Това обявиха на самата граница на вр. Костадин двамата наши учени историци Пламен Павлов и Николай Овчаров.

Паметникът ще бъде издигнат именно тук, близо до Гърция, в района на параклиса „Св. св.Константин и Елена“, където според тях е бил прохода за пряка връзка на владението му в Родопите и Беломорието.

За целта ще бъде създаден Инициативен комитет, начело на който да е председателят на българския парламент Цвета Караянчева. Същият ще набира средства за строителството на монумента, а община Златоград също ще помогне за реализирането на проекта, както обяви и кметът Мирослав Янчев, присъстващ също на срещата с двамата професори. От името на домакините златоградчани също така бе показана и новооткрита в района на Златоград колекция от автентични оръжия от средата на 14 в., върхове на стрели и бойна брадва. Преди да се издигне паметника на Момчил, ще има и научна експедиция за издирване на лобното му място в земите, които е владял, които днес са в Гърция. Експедицията ще е под ръководството на проф. Николай Овчаров и проф. Пламен Павлов.

Годината 2020 ще бъде обявена за „Година на Момчил Юнак – родопският цар“.

Той е живял от 1305 до 1345 г. в тези земи, като еволюира от обикновен разбойник до севастократор с поземлено имение, дадено му от император Йоан Кантакузин, и народен закрилник, тачен навсякъде в Родопите, разказа проф. Павлов. - Бил е самостоятелен владетел на област Меропа, която обхваща Централните Родопи между реките Чая и Арда, но разширява владенията си на юг до Бяло море, завземайки някои важни крепости и установявайки своята столица в Царево (Ксанти). Смята се, че е загинал в битка с турците, недалеч от основната си крепост, допълни проф. Овчаров. Златоград има почит към своя герой Дельо войвода, най-вече чрез прозниците на негово име през септември всяка година, има и своя музей на българското хайдутство в Стария град. В Родопите се почита и капитан Петко войвода и сега с предстоящият паметник на Момчил юнак се продължава историческата памет на позабравени български дейци от по-далечни времена. На Момчил има кръстен цял град – Момчилград, в източните Родопи, където той обаче никога не се е подвизавал, има и Момчилова крепост край Смолян, но все пак българите не знаят кой-знае колко за тази трагична и твърде драматична личност от нашата история, смята проф. Овчаров. А според проф. Пламен Павлов, Златоград е може би най-доброто място, където може да се почете паметта на този „родопски цар”, който олицетворява стремежа на нашия народ и на останалите християни от регона за отблъскване на османската, а и гръцката експанзия преди това. Намираме се на едно място, което е един средновековен път и проход, свързвал двете части от владенията на Момчил, които са били доста обширни – включвали са днешната Смолянска област, района на Ксанти и този на Беломорието, това, което можем да наречем родопско-беломорската малка България от 1343-1345 г. Дори и в гр. Пирот, днешна Сърбия, има крепост, която е останала с името „Момчиловата крепост” и се прави опит да бъде сърбизиран, при съвършено ясната му българска идентичност. Той остава в народната памет и фолклор, редом с цар Иван Шишман и Крали Марко, имал исполински ръст, сравнен от поетът Енвери с минаре, един велик родопчанин, наш земляк, каза проф. Павлов...

Подобно на други водачи от предходните десетилетия, защото той не е първият, а поредният български водач от онова време, но от най-голям мащаб, вече създал една своя малка държава. Преди него имаме един севаст Никола Мито, който управлява Мосинопол, днешната Гюмюрджина/Комотини, имаме и един Иван Свинепаса, последовател на цар Ивайло от 1306 г., който севаст на българите, което се свързва с вашата златоградска местност с име Севастарово, както ми бе подсказано от Е. Ушев. Което също подсказва, че неговите владения са били и насам, някъде точно около Златоград, смята Павлов. – Така че не може да става и дума за някаква ревност от страна на Смолян, от страна на Ксанти или Момчилград, тъй като говорим за една идеална точка на неговите владения, един много важен проход, който свързва Беломорието с Тракия, и с Родопите, разбира се, която е огнището на цялата тази дейност. За разлика от коронованите особи, Момчил произхожда от бедното население, бил е разбойник известно време, хайдутин, директна е връзката тук с местния Дельо хайдутин, постъпва и на военна служба във Византия, но продължава с разбойнически акции, заради които има присъда от цар Иван Александър именно за това си бунтовно поведение. Моомчил е на служба и при сръбския цар Душан, който е българин по майка, жена му Елена също е българка, сестра на Иван Александър, а държавата му се управлява от една, да кажем, „българска мафия”, където българските дейци са твърде много. Там той води 2000 души войска, което за тогавашните мащаби е твърде много. Това също се ползва от сръбските историци, за да твърдят, че Момчил е сърбин, докато самите Кантакузин и Григора говорят за него като за българин и заявяват, че е назначен от тях за управител по искане на местните българи, които искали да имат свой управител. През 1344 г. той атакува турския флот при Абдера/Авдира и изгаря три от 15-те им кораба, след това води голяма битка с Кантакузин, където самия император едва не пада в плен, ударен в главата от български войник.

Така че Момчил юнак е една емблематична личност на своето време, с релефно изразен български образ, много талантлив като стратегическо мислене, много смел и физически силен, заради което си заслужава да го върнем в пантеона на българските герои, без ни най-малка тенденция за някакво евтино патриотарство. Известно е, че Момчил е и в съюз с българския цар Иван Александър, като и съпругата му е българка от Мизия, България. Затова и Кантакузин и Григора няма никакво съмнение в неговия произход и за това, че тук, в Родопите по това време, живеят българи. Когато загива Момчил, на неговата съпруга й разрешават да си вземе богатствата и да си замине, очевидно за Търново. По товоа време Иван Александър завзема за кратко и Перперикон, Асеновград и целия район. И явно има обща стратегия на голямата България, със столица Търново, и малката – със столица Ксанти.

Момчил загива на 7 юли 1345 г. пред стените на голям беломорски град – Перитерион, наричан от българите Перитор и Буруград, намирал се някъде по бреговете на Порто Лагос и в Годината на Момчил това ще е дна от целите ни, каза Овчаров – намиране на неговото лобно място, като посетим тези местата с неговата крепост над Ксанти и други райони, свързани с неговата дейност и живот. В своите спомени Йоан Кантакузин много добре отразява всичко – заедно със съюзника си Омур бей, те атакуват Момчил, който опитва да се измъкне, отивайки към Перитор или Буруград, които са негови владения. Според Кантакузин обаче, гражданите решават да не отворят вратите и не допускат вътре Момчил, който се оказва заедно с хората си приклещен между затворените врати на града и войските на Омур бей. Там той дава последното си сражение, а Кантакузин пише как се е възхищавал от неговата смелост и дори пролял сълзи за неговата смърт, въпреки че е от противниците му.

Месец ноември т. г. е планиран за начало на историческата експедиция по стъпките на българския владетел на Беломорието, а в т. 4 на подготвения за печат сб. „Златоградски страници”, който се очаква излезе от печат през декември, читателите ни ще могат да прочетата по-подробна статия за Момчил юнак от виден наш историк.

(Бр. 16/2019 на „Златоградски вестник”)