Спас ТАШЕВ

Знаете ли, че...мобилизираните лица в трудовите дружини в България през периода 1941-1944 г. са полагали "принудителен робски труд"? Поне така пише на една новопоставена у нас паметна плоча! И ако цялото държавно управление гузно мълчеше, щеше да е донякъде разбираемо. А то бурно ръкопляска и съдейства на обвиненията срещу България...

Всъщност, освен при доброволците, всяко влизане в армията е принудително, след което следва ограничаване на гражданските свободи. Някога в БНА ни взимаха зелените паспорти и даваха военни книжки. Освен това всички войници са полагали и труд. Във военновременните условия през 1941-1944 г. в трудовите дружини задължително влизат всички мъже, които трябва да отбият военната си служба, или са мобилизирани, но е преценено, че не могат да носят оръжие. Военната трудова повинност се изпълнява от пролетта до есента. През летните горещини има следобедна почивка. През зимния период всички са пускани в домашен отпуск при семействата си.

Не твърдя, че през периода 1941-1944 г. гражданските права на евреите, особено софийските, не са били ограничени! Нацисткото присъствие в България е факт и то носи своите неизбежни последици. От цяла Европа под нацистки контрол, обаче, последиците у нас са най-малките, в това число и 0% Холокост. Възпоменателни знаци за еврейските трудови дружини трябва да има, но техните представители не са „оцелели от Холокоста”, нито пък са полагали „принудителен робски труд”. Цар Борис ІІІ се застъпва за българските евреи и пред нацисткото ръководство заявява, че евреите му трябват да работят на обществени строежи и затова не може да ги депортира. Външният министър на Германия Рибентроп подлага на силен натиск царя, но това не дава резултат. В среща с Хитлер и Рибентроп през март 1943 г., цар Борис успява да ги убеди, че условията в България са различни и че не трябва да се взимат същите мерки срещу евреите, както в Германия.

Рибентроп осведомява германския пълномощен министър в София Бекерле за становището на цар Борис с директива № 422 от 4 април 1943. От телеграмата на Рибентроп става ясно, че царят се застъпва за евреите с прагматични аргументи. Царят нарежда евреите да бъдат включени в работни групи за строежи на пътища, за да може по този начин да се избегне депортацията им в Полша. Изборът между доброто и злото дори не е съществувал. Бил е между по-малкото и по-голямото зло.

(Бр. 14/2019 на „Златоградски вестник”)