+ Или как една хубава инициатива може да бъде добре опорочена - от незнание или напластени пропагандни клишета на миналото

Ефим УШЕВ

В началото на месец юли в съседно Неделино имаше местно събитие, в което бе поканен да участва посланикът на Израел, Н. Пр. Иpит Лилиaн. Заедно с кмета на Неделино Боян Кехайов, те прерязаха лентата на градския парк, който по решение на ОбС носи името на професора музиколог Николай Кауфман.

Kayфмaн имa пpинoc в пpoyчвaнeтo и cъxpaнявaнeтo нa бългapcĸия мyзиĸaлeн фoлĸлop. Зaпиcaл e хиляди нapoдни пecни и инcтpyмeнтaлни мeлoдии при обиколките си из Родопите през 50-те години на 20 в. още тогава Kayфмaн oтĸpивa за България явлeниeтo „Heдeлинcĸи двyглac”, но дълго време не съобщава за него, под глупавия „възродителен” предлог, че то се „родеело и е близко” с мохамеданското „мевлитско пеене”... По-късно обаче главата явно му е увряла и започва да пишe cтaтии зa нeгo, връщайки се така към това yниĸaлнo пeeнe в Poдoпитe. Днec Heдeлинcĸият двyглac e cpeд дeceттe живи cимвoли нa Бългapия, вĸлючeн в cпиcъĸa нa ЮHECKO за нематериалното духовна наследство на човечеството.

Онова обаче, което тук ни занимава, е съобщеното за откриване на паметен знак на „еврейските трудови лагери в Неделино от периода 1941-1944”. Защото, веднага след публикуването му, то предизвика един малък обществен скандал, разбира се предимно медиен, с дълги разисквания за това какво е „евреййски трудов лагер в Неделино”, за това какъв е тоя „робски труд”, специално отбелязан на паметния знак...

И наистина – след като разпитахме по-възрастни граждани на Неделино, а и златоградчани, живели и работили там през въпросния период, не стана ясно къде е бил този „лагер” и що е това „робски труд”. Защото, оказа се, евреите са били разквартирувани по домовете на хората, с които добре са си жевели, а и често са плащали на местните, за да им изработят полагащата им се трудова норма за деня, докато самите евреи са играли карти и табла за забавление, потвърдено и пред мен лично от писателя Станислав Сивриев – някога, в дългите ни разговори на „Славянска” 20 в София. Човекът, който на живо е наблюдавал евреите по това време и е написал разкази за тях, един от които – „Наказ”, сме публикували и в ЗВ.

Та къде е „робския труд”, къде са „трудовите лагери”, драги г-н кмете Кехайов, драги градски общинари на Неделино? Та нима 30 години след падането на комунизма у нас и 76 години след подвига на българския цар и държава през 1943, не успяхте да прочетете и научите истината за спасяването на българските евреи, съпричастно към което дело е било и цялото българско общество тогава...

Ако не друго, би трябвало да знаете, че златоградския депутат Сирко Станчев (който е народен представител и на Неделино, тъй като тогавашното селце е в състава на обширната Златоградска околия), е доверен съветник на Царя в Двореца и като такъв нему именно принадлежи идеята еврейското население у нас да се разпредели и разпрати из отдалечените краища на страната, само и само да се спаси от депортация в нацистките лагери на смъртта... И това се потвърждава от факта, че именно Сирко Станчев е един от спасителите на българските евреи, подписал се в списъка на българските депутати, с настояването на подпредседателя на НС Димитър Пешев до Двореца за спиране на депортацията... Защото, ако знаехте това, едва ли ще изпаднете в глупавото положение да сте все още в плен на комунистическата митология за „българските фашисти”, „лагери” и „роби”! Това обаче явно не е възможно, видно и от информацията за ремонта на изброените улици в този брой, които съзнателно изброяваме, за да се види, че неделинските власти не са мръднали ни на йота през последните 30 години и не са сменили нито една улица с именатаа на комунистически пректъпници, партизани-терористи, борили се за една чужда държава и нечовешки режим, абявен у нас за престъпен със специален закон на НС...

А в този брой предаваме само малка част от публикациите в мрежата, като реакция на новия неделински фалшимент в центъра им!

(Бр. 14/2019 на "Златоградски вестник")