+ Или как българският „случай Кавала” от 1912, се повтаря от немски войници, но с Белград, през 1942 г.

Юлиян НЕДЕВ

В предишния брой на ЗВ публикувахме статия за това как четирима български войводи превземат сами гр. Кавала от османците през 1912 г., чрез обикновено блъфиране. Днес пък ще представим един друг подобен случай, само че 30 години по-късно, но отново показателен за това какво странно място е тук, на Балканите. ЗВ

...

През април 1941 г. национал-социалистическа Германия вече е обкръжила Югославия – от 1 март България е принудена да отхвърли неутралитета си и се присъединява като съюзник на Германия. Разположените немски части в Румъния преминават Дунава и са на българска територия. Югославия отказва да стане съюзник на Германия и така войната става неизбежна. Въпреки че Белград е маркиран като цел за хващане, по-голямата част от Das Reich е заета, като пази ариегарда, бори се срещу партизани и редовна войска в тила си и се опитва да премине тесните планински проходи на Югославия.

Междувременно останалата част от германската армия е толкова далеч, че дори не използва същите карти. Хитлер нарежда на Луфтвафе да бомбардира Белград преди самата атака на столицата. От 6 до 10 април се провеждат повече от 500 бомбардировки над Белград, които причиняват повече от 17 500 смъртни случая. Повечето от правителствените служители бягат и югославската армия започна да се срива.

На 11 април инструкциите на Клингенберг са били да се проучи и да установят контролно-пропускателни пунктове, да се подсигурят всички възможни мостове и пътища в района, а след това да се задържат до идването на подкрепленията. Силни дъждове и топене на снеговете са отнесли почти всички меки повърхности и мостовете са унищожени от отстъпващите югославски сили. Основните пътища за подход към Белград вече не са проходими, а за танковете ще бъде трудно да продължат без масивна инженерна подкрепа за разчистване на тези райони.

След няколко часа наблюдение на засегнатия град отвъд река Дунав, Клингенберг вярва, че Белград е готов за вземане, поради объркването, причинено от бомбардировките, при условие, че неговата единица пристигне навреме. Има само 24 часа, за да подаде доклад до командването му и трябваше бързо да се вземе решение.

На 12 април 1941 г. малък германски отряд под ръководството на капитан Фриц Клингенберг, заедно с един сержант и шестима войници, част от разузнавателната група на СС-дивизията Das Reich навлиза дълбоко в тила на югославската армия по р. Дунав и притоците, използвайки пленена моторна лодка.

Не след дълго те се озовават в покрайнините на столицата Белград, където се натъкват на група от около 20 сръбски войници. След завързалата се кратка престрелка, югославските войници се предават на Клингенберг, който пленява и превозните им средства. Отрядът му продължава движението си напред, достигайки центъра на Белград заедно с пленниците си. За изненада на германците, гражданите, въпреки първоначалния шок, не им обръщат особено внимание и никой не стреля по тях (за разлика от различни екранизации в по-късни югославски и сръбски филми, например „Ъндърграунд” на Кустурица).

При това положение, Клингенберг нарежда на хората си да свалят югославския флаг и да издигнат немския. Не след дълго при военната група пристига кметът на Белград, заедно с други официални лица, за да обсъди условията на капитулацията. Клингенберг блъфира, че той всъщност е авангарда на три танкови дивизии и има директна връзка с Луфтвафе, които са в готовност да продължат разрушителните си бомбардировки от 6-7 април, ако градът не се предаде незабавно.

Сърбите се хващат на блъфа, без да осъзнаят, че пред тях стоят само 7 войника, без никаква подкрепа, напълно откъснати от своите части. Скоро 1300 човека от опълчението на града слагат оръжията си пред Клингенберг, последвани от редовната армия в околностите на Белград, която също предава всичкото си въоръжение и техника. Остава да се реши какво да се прави, докато предните части от дивизията достигнат югославската столица.

Позицията на Клингенберг е изключително уязвима и ако някой заподозре блъфа им, с капитана и хората му е свършено. Затова той започва да дава заповеди наред.

Първата е към полицията, да му даде информация за всички криминални елементи в града, нарежда на градската управа да наложи вечерен час, но в знак на добра воля позволява на училищата да продължат да работят.

Сърбите за пореден път се хващат на създадената илюзия и изпълняват съвестно нарежданията. Клингенберг и неговите мъже се чувстват комфортно в най-добрия хотел в града, пускайти фалшиви радиопредавания, за да придадат повече живот на изнасяното от тях представление. Складират бутилки вино и оръжия, а двама от мъжете изчезват за малко с няколко местни жени. Междувременно Клингенберг укрепва позицията си, знаейки, че нещата все още могат да се объркат. Ако главните сили не пристигнат скоро, играта много бързо ще загрубее. Той е накарал хората му да наемат местни жители, за да си осигурят всяка карта, полицейски записи и данъчни документи в града. Финалното препятствие за Клингенберг е да убеди германския щаб, че градът наистина се е предал, а съобщенията, които той изпраща не са капан. В щаба на Das Reich дори се говори за военен съд и разстрел на предателя Клингенберг.

Когато обаче вечерта на 13 април предните елементи на дивизията започват да навлизат в Белград, очаквайки съпротива, те са посрещнати напълно спокойно и дори гостоприемно. Така безславно югославската столица е овладяна без бой, Клингенберг получава Рицарски кръст за подвига си, а на 17 април Югославия капитулира. Единственият загинал в „битката“ за Белград, е кметът, който след като осъзнава как е бил подведен, се самоубива.

(Бр. 14/2019 на „Златоградски вестник”)