Зоя НАЧЕВА

И в далечното минало на Рожен се устройват тържества и срещи по най-различни поводи и още тогава става привлекателно място за отдих, за успокоение на човешката душа и за подържане народностният дух и култура. Често в миналото из дебрите на Рожен са се срещали хайдушките дружини, които издигат глас за обединяване на откъснатите от майка България земи.

По тези прочути роженски баири са се събирали четниците на Пейо Шишманов /1901–1903 г./, които подготвят населението за бунт срещу потисниците. Потайни комитски съвещания в околностите прави и капитан Петко войвода, за които по-късно разказват, че присъствал на събора през 1896 г.

Жителите на село Долно Дерекьой (дн. Соколовци), и околните села, които имали ливади на Рожен, всяка година се събирали през лятото около старите черквища - на 28 юли, когато се празнувал денят на св. Кирик и Юлита, на 30 юли – св. Марина, на 2 август – св. Илия и на 9 август – св. Пантелеймон.

Началото на единния Роженски събор се свързва с името на Ангел Инджов-Комитата, български духовник и революционер, който през 1898 г. служи в църквата в Соколовци и по негова идея тези четири събора се обединяват в един, който се провежда на 27 юли. По негова инициатива е построен и параклиса „Св. Пантелеймон” на Рожен, запазен и до днес.

В началото на миналия век много внушителен събор се провежда през 1904 г. Тогава границата се отваря, хората от двете страни масово се стичат на роженските поляни, за да се видят със своите близки. За родопчани Рожен е не само географско понятие, не само пъстри поляни, планински хребети и различни нюанси на зелено и лазуно синьо небе. А преди всичко историческо понятие и сивол на надеждата за свобода, за обединение на родопчани. Също и семеен спомен на мили родови срещи, на трогателни братски роднински връзки.

До Балканската война събора на Рожен играе голяма роля за популяризиране на фотографията в родопските села. След Балканската война /1912–1913 г./, когато вече няма граница на Рожен, съборът не губи своето значение. Традициата се засилва и добива по-голям смисъл за родопчани, които идват и от по-далечни селища в Родопите. След 1960 г. Роженските събори придобиват ново съдържание – съхряняване и популяризиране на родопското фолклорно богатство. През 1961 се провежда първия събор-надпяване на Рожен. Тогава е поставено началото и на оркестър „100 каба гайди”, под ръководството на Апостол Кисьов. От тук насетне всеки събор е посветен на някакво историческо събитие.

На 12–13 август 1967 г. е следващият събор–надпяване. На Рожен се събират над 100 хиляди съборяни. Съборът на 22 – 23 август 1987 г. е посветен на единните български родословни корени и е под надслов „Род до род, песен до песен”. На 4 сцени се изявяват над 2200 самодейци, 300 танцьори, 200 гайдари, присъстват над 150 хиляди съборяни, има представители на 115 народа. През 1993 г. се провежда Първи национален фолклорен събор, а през 1998 се отбелязва 100-годишния юбилей на Роженския събор.

(Бр. 13/2019 на „Златоградски вестник”)