+ Или защо търсеният Никола, родом от Тасос, избира България за своя по-сетнешен жизнен път, където продължава корените на фамилията, съществуваща и до днес в града...

 

Писмото до Евгения

 

Здравей, Евгения!

Благодаря за документа, който ми изпрати. Както ти обещах, сега изпращам превода на неговото съдържание, което споделих и с нашия общ приятел Фатих преди малко, за да ти го предаде накратко в телефонен разговор.

Първо нека отново да кажа, че това е типово свидетелство на българската църква, което се издава за всяко раждане на българско дете от християнско вероизповедание на територията на Българската екзархия, в чийто диоцез са нейните църкви, каквито са били и тези в северните части на днешна Гърция, разпределени в Енории и Епархии.

Такива са и свидетелствата, които златоградската църква издава на своите членове от Маронейската епархия, към която от много дълго време се числи. В книгата ми, която ти взе в Златоград, видя също едно такова Свидетелство, издадено за златоградско дете от златоградската църква „Св. Георги” от 1916 г. Вашето Свидетелство е документ за минало събитие, за раждането на дете. Детето, както знаеш, се казва Гинка Николова Ташутева, родена на 04. 04. 1916 г. , която може би е загубила оригиналното си свидетелство и сега, като „жителка на Ксанти”, както пише в документа, издава копие от българската църква в Ксанти.

От него се вижда, че то е издадено на 24. Х. 1942 г., но за раждане, станало през 1916 г. Видно и от Свидетелството в моята книга, свещеникът е един и същ – това е отец Никола Янев. В твоя документ е записано, че Гинка е „кръстена на двадесет и шестия ден от месец април 1916 г.” (т. е. 26. 04. 1916 г.), „...по източно-православен обряд в църквата „Св. Йоан Предтеча” от свещеник Никола Янев”. Пише още, че кръстник на детето е Агоп Александров.

Документа от 1942 г. се издава от Епархийския духовен съвет на Маронея, т. е. нейното ръководство, след разглеждане на предишните, оригинални документи в архива на църквата, чиито номера са изписани, от църквата „Йоан Предтеча” в Ксанти.

През 1916, когато е родена Гинка, свещеникът Никола Янев служи в църквата „Св. Георги” в Златоград и обслужва и църквата в Ксанти. И затова той е отбелязан и в копието от 1942 г. Накрая в твоя документ пише, че кръщението на Гинка е станало „при възприемничеството на Агоп Александров от гр. Ксанти”. Което означава, че Агоп е присъствал, бил е свидетел на кръщението на Гинка, извършено от златоградския свещеник Янев, през април 1916 г.

Сега ти изпращам това писмо, отнасящо се единствено за сведенията в твоя документ. Останалите сведения, които открих и са написани за историята на твоя род (Ташутеви), и които преписах от архива на църквата „Св. Богородица” в Златоград, съобщих и на Фатих, но ще ти ги изпратя отново на имейл по-късно, когато успея да го систематизирам и евентуално преведа на английски. Но за всеки клучай, ще ти изпратя страниците и в оригинал на български.

 

Поздрави от Златоград

18. 08. 2018 г.”

 

И така, да повторя накратко: „Свидетелство за свето кръщение” (с щемпела „Българска екзархия”), от 24. Х. 1942 г., издадено в Ксанти, удостоверява, че: „...Гинка Николова Ташутева, жителка на гр. Ксанти, е родена в четвъртия ден от месец април, хилядо деветстотин и шестнадесета (1916) година в гр. Ксанти, от православни родители Никола Георгиевъ Ташутевъ и законната му съпруга Мария Щерева Йортчиева, и че е кръстена на двадесетъ и шестия денъ от месец април 1916 г. по източно православен обряд в църквата „Св. Йоанъ Предтеча”, от свещеникъ Никола Яневъ, при възприемничеството (кръстник – бел. моя) на Агопъ Александровъ от гр. Ксанти.” Следва датата, печат и подпис...

 

По-нататък,

тръгвайки по следите

 

на рода на Евгения в Златоград, по-точно в архива по „Гражданско състояние” на общината, както и книгата за починали лица в ц. „Св. Богородица” в града, намираме следните имена Ташутеви, родени, живяли и починали тук, разбира се – без никаква следа от нещо гръцко, звучащо било в имена, било във фамилиите: Иван Георгиев Ташутев, роден 1863 г., починал на 17. 02. 1943 г., Мария Иванова Ташутева, родена 1879 г., починала 6 окт. 1959 г., Георги Иванов Ташутев, роден 1907 г., Ласкарина Георгиева Ташутева, родена 1912 г., Елена Георгиева Ташутева, родена 1839 г., починала 5 април 1919 г.,

И още един извор - в „Списък на населението на Даръдере от 1906-1907 г. на Българската екзархия”, анализиран от Георги Митринов в статия, публикувана в „Златоградски вестник” (бр. 9-12/2015 г.), намираме: „Ташутов Георги, 65 г., шивач, Елена – съпруга, 64 гроша; Ташутов Никола, 30 г., Мария – съпруга, 23 гроша; Ташутов Иван, 38 г., шивач, Мария – съпруга, 28 гроша”.

 

В неиздадения си труд

„Златоградски родословия”

 

нашият краевед Величко Пачилов е събрал огромно количество материал за множество златоградски родове, където е включен и този на Ташутеви. Ползвайки данни от различни източници, там той изнася, че тази фамилия произхожда от близкия о. Тасос, откъдето идва и името й, като произнасянето името на острова на местния говор в миналото е бил „Ташо”. На гръцки тя се произнася Таситис и това беше причина за първоначалното ни неразбирателство с Евгения.

Но, връщайки се на ръкописа на В. Пачилов, в него той изнася,, че братята Георги и Филип Ташутеви се заселват в Златоград, а баща им се казвал Иван. Там той включва още: Георги Иванов Ташутев, умрял на 24. 06. 1916 г. на 70 г.; Георги И. Ташутев (16. 08. 1907-2. 04. 1939); Величко Г. Ташутев (24. 04. 1938-29. 10. 2001); Ласкарина И. Ташутева (10. 02. 1912-01. 12. 1960); Ласкарина Г. Ташутева (4. 10. 1874-14. 08. 1958); Георги Ф. Ташутев (1883-1913) и още много други, включително с техни „разсейки” по клонове. 

 

Завършвайки тази

любопитна история

 

която едва ли е единствена и уникална, а по-скоро е типична (да си спомним семейната одисея на капитан Петко войвода, изнесена неотдавна, за неговите останали сродници в Ксанти и до днес и които също не говорят български език), ще предам и казаното ми от моя преводач Фатих, след негов разговор с Евгения.

 

„Изчзналият” от Ксанти

Никола Ташутев

 

всъщност съвсем не се оказва безотговорен беглец - дълго след заминаването си той намира начин да се свърже с представители или по-скоро близки до семейството там, и им предава голяма сума пари, с които детето да бъде отгледано. И според мен, някои от известните ни исторически обстоятелства, настъпващи в резултат на войните тогава, както и установяването на новите, вече „гранични” обстоятелства и вражди между двете държави, го карат, или по-точно принуждават, той да избере България за своя по-сетнешен жизнен път, където и продължава по-нататъшните корени на фамилията, съществуваща и до днес в града.

 

В този смисъл не бих пропуснал и още един факт, а именно, че Евгения, която разбра всичко това, беше толкова повече доволна, когато успя да се срещне с един днешен Георги Ташутев в Златоград. А тази среща беше достатъчно емоционална и сърдечна, завършила с размяна на стари снимки на общите им сродници, но и направени нови снимки, една от които ви показваме тук. И, разбира се – с планове за нови срещи по бъдещо сближаване на рода Ташутеви - отсам и оттатък „несъществуващата” вече, т. нар. еврограница, между нашите две страни... 

 

(Бр. 12/2019 на „Златоградски вестник”)