Розалин ХАДЖИЕВ

Благодарение на неуморния краеведски труд на златоградчанина  Величко Пачилов, са изяснени доста факти от живота и дейността на легендарния Дельо войвода.

Но и до днес потомци на стари златоградски родове в съхранената си семейна памет пазят много предания за него.

Преди време, в разговор с наследник от златоградския род Домбови, ми бе споделено буквално, че като бил малък, дядо му разказвал, че Дельо е бил овчарче на тяхната колиба.

Знае се от преданията, че Дельо останал сираче – без баща и без майка. В онази епоха такива сирачета, а и деца от многодетни семейства, обикновено ги давали за овчарчета при стопани с повече овце и кози. Там помагали и получавали храна, подслон и дрехи, докато поотраснат. Tази местна  традиция е била запазена почти до средата на миналия век. Все още има живи възрастни хора от с. Кушла, които споделят, че като деца са били овчарчета в Златоградски семейства, притежавали много овце и кози.

Във всички варианти на известната Дельова песен, се говори за Домбовци и Караджовци.  В едни варианти се пее, че „...излел е Дельо хайдутин, с  Домбовци и с Караджовци“, а в  други „...излел е Дельо в Домбовци и в Караджовци“.

Информацията, че Дельо е бил овчарче на Домбовата колиба, която граничи с имотите на Лесковци и към Козарска река с Аршиневци, предполага той добре да познава този район, тук е бил в свои води. Познавал всички и намирал прием сред  местните хора.

Пак според запазената народна памет, Аршиневци от Козарска река са изкупили имотите си от рода Караджовци. Това са същите ,,Караджовци“, за които се споменава в Дельовата песен, наред с Домбовци. Всички тези факти говорят, че Дельо е бил в много тесни връзки с хората от тези фамилии.

През последните години излезнаха нови данни за Златоградско, като в публикувания опис на християнските семейства в Златоград от 1570 г. в превод от Истанбулския архив, се среща фамилията Думби Йорги/Георги Домбов/, тогава все още християнска. Според покойния Стоян Бозов, Домбовци имали далечно родство с Бозовци. Само три века по-късно Домбовци са вече мюсюлмани, живеещи в така наречената Бабичетска махала на левия бряг на Голяма река. Името ,,Бабичетска“ твърде вероятно носи от живялите тук ислямски мисионери, наричани „баби”. Това били най-често дервиши-бекташи,  носещи мъдростта на суфизма и отличаващи се с толерантност към християните. Тази махала е свързана с отсрещната махала „Голема река” чрез  така наречената „Бабичетска кюприя“. В същата Бабичетска махала е живяла и любимата на Делю – красивата Гюлсиме от рода Етювци, които са в родствени връзки с Домбовци. Изглежда са се залюбили още докато е бил Делю овчарче. Явно това не се харесало много на близките на Гюлсюме и за да прекъснат техните контакти, пращат Делю да чиракува при вуйчо му в Енидже /сега Генисея/ в Беморието.

Тези запазени данни в народната памет говорят за смутните времена, когато е живял Дельо и за борбата за отстояване на българския дух, намерила израз и в Дельовата песен:

В селоно имам две лели,

думате да ги потурчите.

Да ми ги не потурчите,

да не ми ги почърните…

Показват също, че Дельовата песен не е създадена случайно. Явно бурните събития, станали в онази епоха, са породили много емоции, за да бъдат те възпети в една наистина „космическа” песен. 

(Бр. 12/2019 на „Златоградски вестник”)