Венцислав СТАЙКОВ

Махала Ягнево се намира на километър от с. Бенковски.

В този район между Кърджали и Златоград селата са толкова на гъсто, че след табела, която показва, че излизаш от едно, следва веднага табела, че влизаш в друго.

Или една улица разделя две села.

Такъв беше случая със с. Мъженци и махала Ягнево. След като минахме през добре асфалтиран път, ние се спряхме пред първия обект за разглеждане. Това беше скала край пътя, по която ясно си личаха изсичания отгоре и встрани, с улей по средата. По тези места има множество скали, които са били подготвяни за древните ритуали на предците ни.

Всъщност, както неведнъж съм казвал, в Източните Родопи всяка скала е свещена. В Ягнево има база за отдих и риболов, която от няколко години се радва на много туристи от цяла България. В базата има удобни бунгала, заведение, басейн и езеро, в което всеки рибар може да клъвне.

Оттам тръгват и екопътеки към светилищата в района.

Ние обаче бяхме избрали свой маршрут и ни предстоеше да стигнем до светилището със седемте лековити извора. Според легендата, водата на всеки един от тези извори лекува различни болести. Близо до тези извори се намират няколко скални образувания, които също са обработвани за ритуалните нужди на древните.

Там се намира скално брачно ложе. Или може би място, на което болния ляга в цял ръст на по-високото скално легло и предава негативните енергии на свободното долно легло. А оттам, от символичен улей, тази енергия отива в земята...

Може само да се гадае за какво са служили тези улеи, отвори, овални и трапецовидни ниши, пещери-утроби, провирала, олтари, ритуални площадки, пазители и какво ли не. Преди слънцето да залезе и ние да се отправим към новите предизвикателства, които ни очакваха в с. Поточница на другия ден, ние се спряхме за кратко и на светилището в края на с. Бенковски, където щяхме да влезем за малко в пещерата-утроба, която се намира в главата на „огромна анаконда“; щяхме да се докоснем до линеарно писмо, изсечено върху върха на една от скалите; и щяхме да полетим със соколите, които кръжаха над нас...

(Бр. 12/2019 на „Златоградски вестник”)