+ В семейния архив те пазят кръщелно от Българската екзархия в Ксанти на българската им баба Гинка...

Ефим УШЕВ

Момичето се казваше Евгения и пристига в Златоград по твърде благороден повод. Евгения Патрони, гъркиня от далечния за нас гр. Атина, където работи като адвокат, но все пак с родови корени от Ксанти. В редакцията на вестника дойде с мой познат от съседното ни с. Баните, Ксантийско - казва се Фатих, чийто баща е Бесим Кавас, отдавнашен мой приятел, с когото се запознах някога, при първото посещение на златоградските общински съветници в нашенското с. Мемково (дн. Медоса) в гръцката част на Родопите през 1997 г.

Излишно е може би да казвам, че като наше момче Фатих говори перфектно български език и служеше като преводач в разговора ни с Евгения.

А тя бе дошла в Златоград, както казах, с една твърде благородна цел – в търсене на своите родови корени искаше да разбере дали сме чували и знаем ли нещо за човек с фамилия Таситис и по-точно – с име „Убирола Георгиос Таситис”.

Според останали в семейните им спомени данни, този човек е техен роднина, оженил се в Ксанти (всъщност – прабабата на моята гостенка Евгения), от която има дете, но след това се прибира в Златоград, вече не се връща в Ксанти  и следите му се губят завинаги.

И така, ясно е за нашите читатели - Евгения Патрони търси своите корени в Златоград, така както много българи днес, възползвали се от падналите граници с нашата южна съседка, а и от новооткритите гранични пунктове с Гърция, включително и тези край Златоград и Маказа, пътуват все по-често до родните места на своите деди и прадеди, за да търсят следите им. Само преди няколко месеца в нашия вестник описвахме един такъв случай, който и гръцки електронни сайтове коментираха, а заглавието гласеше: „Не всичко е черно. Млади българи, заселили се на ул. „Дагли” в Ксанти през 1943 г.” (бр. 15/2018). В случая с Евгения обаче за първи път става обратното – гръцки граждани идват в Златоград, за да дирят свои роднини, за които пазят спомени в свои семейни „скрижали”...

След това „отклонение”,

продължавайки разкази си

нека кажа, че аз веднага се заех да разпитам по-възрастни златоградчани, мои приятели и сътрудници на вестника, дали са чували за фамилия „Таситис” в Златоград. Всички обаче вдигаха рамене и бяха категорични, че такава фамилия в Златоград не е пребивавала. И въобще – няма такова нещо в историята на града ни, поне не се помни, да е имало гръцки фамилии през последните стотина години.

Разказах това на Евгения, разгърнах пред нея и последните броеве на „Златоградски вестник”, където по едно съвпадение току-що бяхме публикували исторически текстове за старите златоградски фамилии, под заглавие „Имена и занятие у златоградчани от 16 в., в периода 1570-1614 г.” Прочетох й, а Фатих преведе, че сред имената се срещат такива с гръцко звучене, но фамилиите са местни, на хора, които имат своите днешни потомци със същите фамилии оттогава...

Беше много заинтересувана, помоли да вземе тези броеве, но настояваше, че спомен за човек с фамилия „Таситис” в нейното семейство има. Тогава, отново случайно, направих нещо, което се оказа важно за въпросното търсене: показах й трите тома на току-що излезлите исторически хроники за града, под общото заглавие „Златоградски страници”. Разгръщайки ги, в снимковите приложения тя откри и почти извика от изненада, факсимиле от стари кръщелни свидетелства на златоградчани, с щемпела „Българска Екзархия”. Каза ми, че екземпляр от подобен документ, при това в оригинал, е съхранен в техния семеен архив. Какво гласи той, обаче, те не могат да разчетат, тъй като документът е на кирилица. Показа ни и снимка на стари златоградчани в един от томовете и каза, че те имат подобна снимка при тях, където хората са със същите типични носии, нехарактерни за гръцките тогавашни облекла. Обясних й, че това са типичните някогашни облекла в османски стил, ползвани от българите – става въпрос за шаячни потури, пояс, елек и неизменния фес. Което може да означава, че на тяхната снимка са именно българи.

Колкото до факсимилето с надпис „Българска екзархия”, което притежават, казах, че това са типови бланки от българските църкви, каквито е имало доста и в сегашната територия на Северна Гърция, и които се издават при раждане и при сключване на брак от българи, но които не могат да бъдат издадени за лица от друга, небългарска народност. Което изрично се отбелязва в документа. И като реших да проявя малко чувство за хумор, казах, че може да се окаже, че тя е наполовина българка...

Когато Фатих преведе, тя само се усмихна развеселена и каза: „О, няма проблем!”. И се уговорихме да ми изпрати копие от нейния документ, чието съдържание аз да разчета и й изпратя със съответния превод и обяснение.

Евгения настоя да закупи и трите тома на „Златоградски страници”, които заедно с броевете на вестника със златоградските исторически текстове за местните фамилии от 16 в. щеше да занесе в Атина. А само след няколко дни аз получих файла с документа на Екзархията от нейния семеен архив и разбрах за какво всъщност става въпрос. А именно, че фамилията, която Евгения търсеше в Златоград съвсем не е „Таситис”, а...Ташутев, известна златоградска българска фамилия, носеща името си от родните им места на близкия до нас остров Тасос; и че името „Убирола”, което търсеха, е всъщност неправилно разчетено име, поради доста „разкраченото” ръкописно изписване от свещеника, което те са опитвали да четат като налучкват непознатите им български букви. Така установих, че става въпрос за „Никола” и й изпратих следното обещано писмо. (Краят на текста – в следващия брой)

(Бр 10/2019 на „Златоградски вестник”)