Книгата на швейцарския журналист Цирил Щигер, за чието предстоящо излизане съобщихме в ЗВ още преди 3-4 години, е вече факт, преведена и на български език.

Авторът беше в Златоград и посети редакцията на вестника, за да разговаряме и събере сведения, необходими му за „златоградския” раздел на неговия труд, след което замина за Южните Родопи в Гръцко, където се е срещал с българоезичното малцинство там в района на Ксантийско и Гюмюрджинско.

Сред причините за интереса му към Родопите и въобще към България е убеждението, че Балканите са европейският регион с най-много етнически, религиозни и езикови малцинства. В повечето случаи тези хора са почти непознати, смята той, макар те да имат собствена, често регионално утвърдена идентичност, а в повечето случаи езикът им е само говорим, но не и писмен. Асимилацията им ускорява емиграцията, а с това и отказа от техния традиционен начин на живот. 

Авторът на книгата познава многобройните малцинства на Балканите добре, независимо дали това са торбешите мюсюлмани в Югозападна Македония, преминалите към исляма помаци в Североизточна Гърция и в България, или арумъните християни, тъй като е дългогодишен кореспондент в този регион на най-стария и авторитетен швейцарски всекиднев­ник - „Нойе Цюрхер Цайтунг“.

По време на пътуванията си открива завладяващ, но заплашен от изчезване свят, към който той се насочва, в резултат на което е новоизлязлата му книга.

Щигер е роден през 1950 г. в Оберрит, Швейцария. Следва славянска филология и източноевропейска история в Цюрих и Загреб, след което работи в швейцарското посолство в Москва. От 1986 до 2015 г. той е външнополитически редактор и кореспондент на „Нойе Цюрихер Цайтунг“ и живее в Цюрих.  

(Бр. 10/2019 на „Златоградски вестник”)