Кирил и Методий са византийски мисионери, това е безспорно.
Но те са от български произход. По този въпрос Ангелика Хофер фон Сумтал и Михаил Маргаритов издават през 1989 книга, в която стройно са подредили доказателствата по тезата си, която е достижение на Кирилометодиевистиката.
. Климент Охридски, който ги е познавал лично, пише в „Кратко житие на Кирил“ („Успение Кирилово“) , от което има запазен по-късен препис (от 12 в.), следното: „Родното място на преподобния наш отец Кирил е многопрочутият и голям град Солун. Там той е роден. По род и рождение той е българин“;
. Истинските имена на Константин-Кирил и на Методий, са Църхо и Страхота. Ян Коменски пише: „Страхота, значи Методий“. Това пише и Павел Странски в началото на 17 в., в съчинението си „Чешката държава“: „Епископът Страхота, тоест Методиус“, и добавя: „...според гръцка, или, което е същото, българска насока“;
. По време на мисията си при хазарите Кирил казва: „Имах дядо, много велик и богат, който стоеше близо до царя. Но когато доброволно отхвърли дадената му голяма чест, той бе изгонен и отиде в чужда земя, обедня и там ме роди. Аз потърсих предишната си прадядовска чест...“;
. Старобългарското наречие на Константин - според проф. Иван Гълъбов братята са писали на диалект, от който и днес са запазени следи в Родопите;
. При моравската си мисия Кирил не проявил желание да нагоди азбуката към моравския език. Тя останала непроменена и била насочена единствено към старобългарския език.
Да, Кирил и Методий са византийски мисионери, византийски служители. Но по произход, а и по вътрешно убеждение, те са българи. (Така, както са българи, а не „османци”, нашите възрожденци в Османската империя.)
Азбуката, която създават солунските братя, е базирана на българския език. Не на руския, не на сръбския, не на чешкия. И най-вероятно са работили в тайно сътрудничество с цар Борис Първи. Езикът на Светите братя е бил български и при това се касае за родопски диалект, не солунски. Дядото на братята е бил служител на княз Кардам, но е бил принуден да напусне столицата. Отдавна е писано по този въпрос, жалко само, че откритията на Маргаритов, фон Сумтал, Георгиев и др. не са популяризирани достатъчно добре.
Пита се защо, при условие, че българския произход на светите братя е добре известен, добре известно е за какъв език е пригодена глаголицата, на какъв език са най-ранните глаголически и кирилски текстове...
И когато въпреки това информацията не се популяризира, естествено така се дава възможност на спекуланти да заблуждават…
(Бр. 9/2019 на „Златоградски вестник”)