Христо ХРИСТОВ

Върховният административен съд (ВАС) се опитва да пусне димна завеса върху сътрудниците на тоталитарните комунистически служби, като застъпва тезата, че Комисията по досиетата не може да обявява публично повече от веднъж агентите на Държавна сигурност, само върху различната им ръководна длъжност, която са заемали или заемат.

Това стана ясно от решение на състав на ВАС с председател Ваня Пунева от 13 март 2019 г. по делото, заведено от бившия лидер на Българския бизнесблок Жорж Ганчев срещу последното решение, с което е обявена неговата принадлежност към ДС от Комисията по досиетата. Интересното в случая е Ганчев не оспорва агентурната си принадлежност, която е установена от Комисията по досиетата още през 2007 г. в качеството му на народен представител. Той оспорва пред ВАС само поредното му обявяване от Комисията през 2017 г., този път в качеството му на председател на УС на Българската федерация по баскетбол. Дотогава той е обявяван от Комисията неколкократно, включително и като кандидат президент и кандидат за народен представител, но Ганчев не е предприел съдебен ход при предходните решения. Завеждането на дело от негова страна след толкова решения, става едва след като в последните няколко години във ВАС се намериха съдии, които започнаха да прокарват подобни решения, в резултат на противоречивата практика, която ВАС допусна именно по съдебни спорове, решавани еднозначно до 2013 г.

В своите мотиви съдебният състав на ВАС по делото на Жорж Ганчев е приел, че Комисията може да обявява принадлежност при настъпили нови обстоятелства с откриването на нови документи за съответното лице. Съдът обаче изобщо не се е задълбочил във факта, че голяма част от досиетата са незаконно унищожени от БКП/БСП и ДС в началото на прехода. И по тази причина при приемането на закона за досиетата през 2006 г. законодателят вмени на Комисията да не издирва, събира или тълкува документи, а само и единствено да обявява принадлежност към тоталитарните служби на базата на наличието на строго определени документални свидетелства, сред които са и установяване на принадлежност по наличието на картони в картотеката и данни в регистрите. Задача, към която Комисията по досиета се придържа от самото начало на дейността си през 2007 г. ВАС не се е съобразил дори с потвърдения от Конституционния съд законодателен подход. По този начин съдът се опитва да промени целия смисъл на закона за досиетата, а именно - чрез Комисията по досиетата обществото да бъде информирано за принадлежността на сътрудниците на тоталитарните служби в различните им качествата в заеманите дот тях длъжности след 10 ноември 1989 г.

По-късно стана известно, че състав на ВАС с председател Ваня Пунева, е фалшифицирал в свое решение важни факти от съдебно заседание, състояло се по дело, заведено по жалба на Комисията по досиетата. Скандалната подмяна на фактите по делото се отнася до фалшифициране позицията на представителя на Върховната административна прокуратура в съдебното заседание по въпросния съдебен казус, разгледан от върховните съдии. По делото прокурорът от Върховната административна прокуратура Христо Ангелов подкрепи изцяло законовите действия на Комисията по досиета и в съдебното заседание заявяви, че жалбата ѝ срещу първоинстанционния съд е основателна. В решението обаче позицията на прокурора е променена. Дословно е записано: „Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба”. Т. е. позицията на държавното обвинение е представена, че е насочена срещу Комисията, а това е напълно противоположно на фактите от съдебното заседание.

През последните няколко години съдии, изтеглени от провинцията във ВАС и АССГ, които са започнали своята кариера като школници във факултета на ДС в школата на МВР-ДС в Симеоново малко преди 10 ноември 1989 г., започнаха да саботират процеса на осветяване на тоталитарните комунистически служби, с прокарването на неоснователната теза, че Комисията няма правомощия да обявява повече от веднъж принадлежност на агентите. Което без съмнение е опит да се промени основния дух на закона за досиетата, вложен от Народното събрание през 2006 г. при приемането на закона с рядък политически консенсус, а именно да бъдат осветени сътрудниците на комунистическите служби на различните ръководни постове, които са заемали или заемат през годините на прехода.

(Бр. 8/2019 на „Златоградски вестник”)