Трендафиль ДЪБОВ

Градъс ни са е сейнал низ две реки – Малка и Голема река.

В сраде градън те са сбират ваднъж. Възоколоко пак са възправят бърчини. Адно време по тех имеше гърмики, пък айсе са борики, оти ги смениха. Хубаво, ама по едно време борикисе зеха да пожълтеват и да съхнат. Тогава от Горсконо станаха пишман, оти и болести са завъдиха по дървана...

Рукнаха люде да ги режат, ама и зимоска, ага снегън налети по-дебел, та ги кърши като клечки. Натъркаля ги, като га е поминъла хала... Ни стига н`ва, ам ги и секът ред по ред – „за износ”, викат... По пътяс поминат големи камьоне, пълни зангазък, карат хубави борови и елови трупи. Н`ва врить върви я в Гърцку, я в Турцко... Каксу върви – осъмна щим будин день приз гора...

Пък е каматна

пустаса наша гора!

Търниш ли приз нея – хубаво, чисто, залено... Пиленцата пеят, кукувички кукат, дерогазици и карагашки прифъркуват от дърво на дърво. Духне ли напролет бел ветер, зафата да са зазеленева, по букине излизат байречкине. Гърмикине по-сетне са разлистьоват, пък под шубракине – китьки секакви. Иглики, син кокуреч, теменужки, пък летоска търниш ли въз гора – мириса на воленица.

Първо цвети червенана воленица, сетне белана, пчелине много мед збират от тех. За пчеларине е големо драго.

Има бая и щу да набереш по горъна – шипки, къпини, дренки, синки-трънки, кукумаре бол. Хлебнички, киселички, диви круши и оскруше, пък и бильки растат всекакви – еньовичка, жълт кантарион, воленици и горски чей, пълно е...

В нисконо може да си набереш и биле за клин – лапад, щир, скрипалец и валоварка. Хич ни знам, оти младисе люде ни ходят по горъса, ам са завират в кавене и кръчми, да пият дзигара и да сърбат кавйъ. От н`ва файда нема. Пък будни ага са напият, сетне вървят като га възриват мисир.

Адно време людесе беха здрави, оти ядеха див имиш и биле, качамак и млеко, пък айсе... Та да знаите, че здравено е в горъна!

(Бр. 8/2019 на „Златоградски вестник”)