Янко ГОЧЕВ

...Реокупацията на Беломорието се осъществява чрез Гюмюрджинско автономно правителство (т. нар. „Гюмюрджинска република”). Тук важна роля изиграват не толкова турците, колкот гърците, защото именно те провокират Гюмюрджинската автономия.

В двумесечното си съществуване автономистите провеждат протурска и прогръцка политика. След като българските административни и военни власти по време на Междусъюзническата война напускат цяла Тракия, а в Източна Тракия постепенно се връща турска войска, то в Западна Тракия фактически властва Гърция. Така е и в Дедеагач, Гюмюрджина, Ксанти, Софлу, Димотика, макар по Букурущкия мирен договор Западна Тракия да се дава на България. Въпреки това, гръцките власти в Дедеагач - армия, администрация и църкви, предават на 19. 09. 1913 г. града на турските военни власти. Гръцкият владика и военният комендант на Дедеагач посрещат официално извън града турските войски. Военачалниците заставят гръцките първенци от Софлу да подпишат прошение до турското правителство, че искат да останат под турска власт. Гръцкият военен комендант обещава защита на българските бежанци, дошли при него да молят помощ за спасение, но при условие, че се съгласят да подпишат декларация, че стават гръцки граждани и отстъпват половината от стоката (добитъка) си на гръцкото правителство. Българите отказват и тогава поемат кървавия път от Дедеагач до Маджарово. Гръцките военни части конфискуват около 5000 овце и кози и близо 2000 волове и крави, натоварват ги на кораби и ги откарват в Гърция.

Така в Западна Тракия през лятото и есента на 1913 г. е осъществен турско-гръцки геноцид над българското население. Войната завършва с подписването на Букурещкия мирен договор от 28. 07/10. 08. 1913 г.

(Бр. 8/2019 на „Златоградски вестник”)