Евтим ЦВЕТКОВ

За едно ново откритие с мои приятели можем да се похвалим от тези дни – уникалното скално мостче в близкото до нас с. Бани, Ксантийско, за което сме чували само от разказите на нашите родители. Аз лично знаех за него от един детски спомен на моя баща, за който той често ни говореше, защото идвал тук като 8-9-годишно момче. А детските впечатления, знаем, са най-трайните.

И когато след отварянето на границата вече идвахме с него тук, за да се срещнем с позабравени отдавна хора, често питаше за тази „провиралка” и водопадчето с топла вода, но така и не остана време да я потърсим и намерим. А сигурен съм, това би било една незабравима емоция от завръщането към детството му, защото тогава, някъде към 1942-43 г., те са идвали тук, в тези шуплести скали, дълбоко под т. нар. днес „Булгърцка баня”, която сега е обградена с ламарини и е най-посещаваният обект, вече не само за златоградчани...

Та там долу реката е образувала естествен скален мост, под който е вирчето, в което децата са се къпали на Гергьовден (6 май), Адралес, както още е известен тук този ден. Но преди това са минавали под топлата вода, стичаща се по шуплестите скали.

Едно интересно място, свързано с една вековечна традиция на местните българи – пречистването с топла и студена вода, под т. нар. скална провиралка (моста), за да бъдем пречистени и здрави през цялата година.  

На една от снимките, които публикуваме, там където е стъпил човекът, е бил вирът, сега запълнен с пясък, тъй като реката с годините се е отдръпнала встрани, поради пясъчните наноси. Не е ясно дали ако пясъкът бъде изгребан, водата отново би се върнала тук. Но във всеки случай, ако се намерят ентусиасти, може да се опита, и тогава мястото може би отново би станало привлекателно, и кой знае – отново да се ползва за някогашните ритуали...

Това са, разбира се, само леки мечтания, които едва ли вече подлежат на сбъдване, предвид множество фактори, сред които сложили се през годините  и сложни социално-демографски причини.

(Бр. 6/2019 на „Златоградски вестник”)