Новини

От архива: Още данни за наши родове, свързани с Хекимовския

Friday, 21 June 2019 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

Розалин ХАДЖИЕВ

 

 

Пътят към старите родови корени тръгна покрай една  златоградска сага за гъркинята Смарайда и Карипчето Исен, публикувана в „Златоградски вестник” преди няколко години - двама влюбени родопчани, изповядващи различни религии, вдъхновила създаването и на песен за тях.

 

Песента е доста интересна и показателна, че е имало случаи на доброволно приемане на исляма от любов:

 

Хорийо, бело момече,

урумско пиле писано!

Следи ли ми щиш верана,

носи ли ми щиш рубана?

- Исене, севдо голема,

я ти ще носи рубана,

я ти ще следи верана.

Наимаш ли са, Исене,

приз Скеча да ма преведеш,

от Скеча да ма изведеш,

във дахън да ма отведеш,

в Дахан, във Деридере…

 

Историята най-вероятно се развива около 1912 г.

Интересното в случая, че двамата имами, които са ги венчали, са били убити от братята на пристаналата девойка. Единият от тях, за който се знае със сигурност, че е бил убит и хвърлен в Малка река, е от Ефендевият род, а другият е от Голяма река от рода Хафузалиеви, имали и прякор Хъкови. По данни на Величко Пачилов, те били далечни родственици на Хекимовци - дядо му  настоявал те да бъдат пощадени като негови родственици и много плакал като ги убили. От запазената родова памет се знае, че три сестри от Хекимовия род се женят за българи мюсюлмани. Едната е в с. Китна и от нея води началото си рода Измирлиеви, а другите две са в Златоград, в сегашния квартал Малка река, носещ и наименование ,,Балете”. От тях водят началото си родовете Алабашови и Ефендиньови. Старите къщи на тези родове са много близо една до друга. Те са и съседи едновременно – факт, допринесъл може би двете сестри да се омъжат тук, за да се виждат и да се подпомагат.

Още повече тогава родовата памет е била много силна.

Ефендиньовият род е населявал махалата Балете, р разположена на известното Прунчово бърце. Тук са били имотите и къщите на редица стари златоградски родове: Алабашови, Ефендиньови, Ямбашеви, Гиритлиеви, Мустаневи, Кинаневи, Сухтеви, Булини, Разиньови, Хаджалицки, Хаджимустафови, Хасанбашови, Мустафачаушеви, Мемови, Мустабашови, Кахраманови, Смаилчаушеви и др. Тук са били и градините на Георги Николов, на Апостол Падински и др. Има местности, носещи и до днес имена като Тольовото, Радойньовото, Караджово, Бошнацко, Коряцко и др.

От Ефендиньовия род са известни имената на няколко братя: имамът, който бил убит се е казвал Кезим. Той имал дъщеря Кюрсие, омъжена за Шевкет Юрчиев, чийто наследници са Фатма, омъжена у Мустабашови, Фъйка, омъжена у Башови, син - Хасан Юрчиев. Кезим имал и двама сина, изселили се в Турция.

Вторият брат се казвал  Раиф. Той имал един син – Сирко Електронов и две дъщери: Наджие, омъжена за Кемал Гогаджов, и Бахтияра, омъжена у Шабанбашови.

Третият брат се казвал Сюльман и имал пет дъщери: Файка, омъжена у Ангелови, Емине, омъжена у Хаджиеви (всъщност – моята баба); Фатма - у Алабашови, Лютвие - у Черневи, Нейде - у Сувариеви.

Четвъртият брат – Нури, е бил женен в Мемково. Там след като умира първата му жена, от която има няколко сина и дъщери, се жени втори път за жена от Златоград - Нюра Дедьова, и от нея имал три дъщери. Две от тях - Рафие и Емине, се изселват в Турция, а едната Фатма все още е жива и си живее в с. Мемково, Ксантийско.

Имало и друг брат, починал рано, оставил само една дъщеря. Нейни наследници са Зорка и Руска Томбарови. Клон от Ефендиньовия род е и получилия по късно известност род Хафузови /Ефимови/.

Вторият имам от Голема река е от Хафузалиевия род - по данни на Хайредин Хафузалиев, той се укрил тогава в пещерата Рупите и се спасил, не е бил убит от братята на Хория. Неговите наследници получили  второ име Имамкини и са  родственици  на братя Родопски, които са от същия род – Хъкови или Хафузалиеви.

Те именно са имали ниви около местността Стивастарово, или Севастарово, недалеч от местността „Мостът”, в Голема река. Наблизо е и „Пирийца”, с чешмата на Димо Хекимов. Самата местност „Севастарово”, е недалеч от най старите средновековни некрополи на Златоград, намиращи се в Чойневи и Джерахови лъки. Което означава градът на севаста.

Всичко гореказано говори за един древен аристократически произход на тези родове.

Хекимовите сестри са били омъжени явно за османски служители от висок ранг и с висок социален статус. Обръщението „ефенди” – т. е. господин, не е случайно.

Тогава Златоград е център на кааза, която се простирала от Синиково на юг до Бял извор на север; и от Средногорци на запад, чак до Подкова на изток.

 

 (Бр. 23/2015 г. на „Златоградски вестник”)