Бистри са водите на планинското езеро, където човешки крак не е стъпвал. Слънчевите лъчи правят вълните му сребърни. Но имало една девица, душата на която била по-чиста от езерните води и по-светла от слънчевите лъчи. Тя била Мария от Назарет. Нея Бог избрал, когато дошло времето Той да изпълни обещанието Си - да изпрати Спасител на всички човеци. Чрез тази пречиста Девица, Божият Син - Господ Иисус Христос, се родил по плът. Затова тя се нарича още Богородица.

Мария била единственото дете на Йоаким и Анна, които дълго нямали деца. Като станала на три години, я завели в Йерусалимския храм да се възпитава и да служи на Бога. Там тя живяла до пълнолетието си. Родителите ѝ рано починали, останала сама, но си дала обещание да живее в девство. Тогава я поверили на добрия старец Иосиф, който бил неин сродник. Понеже дотогава нямало подобен случай, девойка да не се задомява, пред хората тя била като негова годеница, а всъщност живеела под покровителството му като девица.

Животът ѝ в Назарет протичал тихо и скромно. Прекарвала деня в молитва, четене на Словото Божие и ръкоделие. Привечер отивала да почерпи вода на извора, който се намирал край малкото градче. Досега той се нарича Мариин извор.

И ето, в един пролетен ден, когато светата Девица четяла пророческите книги, станало чудото. Пред нея застанал светъл Ангел и ѝ казал:

- Радвай се благодатна! Господ е с тебе. Благословена си ти между жените!

Тя се смутила и започнала да разсъждава какво ли означава този поздрав. Ангелът, който не бил обикновен, а един от първите - Гавриил, побързал да я успокои с думите:

- Не бой се, Мария! Ти ще родиш син и ще Го наречеш с името Иисус. Той ще бъде велик и царството Му не ще има край.

Тогава сърцето ѝ се изпълнило с голяма радост. Тя отговорила:

- Нека стане това, което Бог е решил.

Вестта, която донесъл Архангел Гавриил, била радостна не само за Мария, но и за цялото човечество, защото родилият се от Дух Свети Спасител ще избави всички от греха. Затова тя се нарича блага вест - добро известие. Празникът в чест на това известие, дошло от небето, се нарича Благовещение. Този празник е много радостен, защото с това събитие се слага началото на нашето спасение. Църквата до днес го празнува много тържествено. Старите хора казват, че на този ден, който е през пролетта, когато долитат от юг прелетните птици, лястовиците не виели гнезда.

Вярващите отиват в Божия храм, да се помолят и да изпросят милост от светата Дева Мария – Богородица, наша небесна Майка. (Лука 1:26–56)

(Бр. 5/2019 на „Златоградски вестник”)