Евтим ЦВЕТКОВ
...И като продължаваме така с краткия обзор на акценти от вестника през миналата година, няма да пропуснем сравнението, което правим в един от текстовете през юли – как след Смолян, вече и Чепеларе решава да мине на газ през зимата, с цел да изчисти отровния си въздух от изгарянето на въглища и дърва при отоплението на населението.
Ние пък най-после прозряхме и решихме да се откажем от експеримента да отопляваме осем общински сгради с вода от Ерморечието и започваме нова процедура – за „балнеология”. Затова пък мръсния въздух ще продължим да си го дишаме.
Още повече, както става ясно в същия брой, сечта в горите ни е застрашителна, липсва и отчетност за състоянието им. Защото парите, отделени в бюджета за Изпълнителната агенция по горите, са намалени с 30% за перода 2013-2017, пресметнали са специалистите.
В интервю с областния управител Недялко Славов искаме „предоставяните от държавата услуги да станат по-близо до хората” с конкретни действия, като например вместо всички да се разкарваме до Смолян за всевъзможни бележки и документи, самите окръжни служби да ползват общинските си подразделенияя и да ги изпращат за вземане оттам. Визираме системата на КАТ и общинските полицейски управления. И не само... Имаме предвид, че тези неща са в ръцете на управителя, който назначава областните шефове, а и е член на Съвета по децентрализация към МС. Засега обаче налекване от бюрокрация не сме усетили...
В раздела за култура представяме на нашата любознателна публика книгата-събитие за годината, която за първи път се издава на български език, 105 години след написването й от „швейцареца с българско сърце” – Луи Айер. PRO BULGARIA се казва книгата, издадена на френски език през 1913 г., за да разкаже истината за България на френскоезичния свят. Истина, нелицеприятна за съседните ни държави, които по това време не само грабят български земи и тероризират населението им, но са отворили едни огромни клеветнически уста, чиято омраза и лъжливост именно развенчава Айер през 1913 - година преди да постанови същото и специалната междунарлодна Карнегиева анкета. И благодарение на връзките на нашата редакция с издателите, сега и в златоградската библиотека ще има дарен един екземпляр за нейните читатели.
Към острата екотема с мръсния въздух в града се връщаме в следващия брой, в който изнасяме, че сме убедителен първенец по загубата на години живот поради замърсяването му от печки-убийци. Защото въздухът в България се оказва по-мръсен от този в някои световни мегаполиса. Общината обаче не се трогва и не взема никакви мерки, макар че в Златоград въздухът е по-мръсен от този в Смолян и Чепеларе, които засега вземат най-адекватни мерки срещу проблема.
Даваме гласност и на проблема с винетките за нашите хора зад границата, които трябва да плащат по 15 лв. при всяко влизане в града. И естествено посещенията им намаляват, от които губим всички. Даваме думата и на Камарата на архитектите в България, които се произнасят за 44-те златоградски проекта за строителство, внесени против всякакви правила, за първи път изнасяме и данни за убийствата на българи в Ксанти през 1944 г., чиято единствена „вина” е, че са българи; спираме се и на диалозите в днешните ксантийски медии за българите, които все по-често се връщат към следите и имотите на своите предци в гръцко... Публикуваме и много интересния текст-спомен от Илия Юнаков за това как се създаваше електромрежата в района ни.
Последното тримесечие на годината започваме с акцент нови брожения и сътресения в общинската ни болница – под заглавието „Разпада ли се болницата в Златоград? Пак...”, проследяваме нормалното искане на сестри от клиничната лаборатория към болницата за среща с кметското и общинско ръководство в града, за да се намери изход от парадокса в здравното ни заведение - много да се работи за много малко пари, които дори не покриват заявеното от самия здравен министър за заплатите на сестрите.
И ако си мислите, че среща-разговор с бюджетниците с огромни заплати тутакси ще има, то жестоко се лъжете – не само разговор с тях няма, но и никакво внимание или движение на молбата им, да не говорим за отговор някакъв до тях... Забравете! Сестрите са оставени да напуснат, въпреки острата нужда от специалисти в болницата, а на тяхно място за довлечени жени от Неделино и Кирково, които, забележете, са возени всеки ден със специална кола от местоживеенето им до работното място... Което излиза, разбира се, много скъпо на болницата, но нали така ще се докаже на работещите, че не може да искат увеличение на заплатите, каквото и да им говори министър Ананиев! И именно затова златоградската болница ще си остане кротък пристан на доизживяване за безотговорни пенсионери и други общински хрантутници, които винаги са били на принципа „След нас – потоп!”
От тази остра социална проблематика минаваме веднага на това „как забогатяваше през мандатите кметът Янчев и фамилия”, проследявайки данните от декларацията, която е подал по Закона за публичност, и която през миналата година приключва с придобиването на „златната ферма” за френски овце за 3 млн. европари по съответните програми, в които кметът ни бая се специализира за трите си манадата управление...
Подържаме екологичната рубрика с „Печките, които могат да помогнат на въздуха”, тъй като 50 на сто от убийствените фини прахови частици се дължат на битовото отопление, а при горенето на дърва и въглища се отделят много вредни емисии при неефективно отопление. В страницата за култура представяме нова книга за българския феномен „Веда словена” – родопските песни от предхристиянско време, събирани от Стефан Веркович и Иван Гологанов от с. Крушево, Драмско, издадени в Петербруг и Белград през 1874 и 1881 г.; споделяме и „смолянския” опит да се възстановяват литературни празници отпреди 30 години, докато ние закрихме нашите златоградски литературни дни преди около пет години, а националната награда на името на наш писател, която учредихме тогава, вече е превърната цехов кметски чиновнически придатък на лично тщеславие и духовен примитивизъм...
Месец ноември на годината отделяме за възсияването на новия параклис на връх св. Катерина над града, вече напълно завършен и тържествено открит на празника на светицата. Разказваме за пътя от малкото ламаринено „комкало” от миналото, до днешния красив параклис с оригинални дърворезбован иконостас и икони, изпълнени по всички канони на християнството, за хората, които са ни помоганли с труд и средства, както винаги в Златоград е било при важни обществени начинания.
Материалите са „Как започна и бе осъществен строежа на параклиса над града”, „Какво си спомням за св. Катерина в детството ми”, „Сакралността на златоградската Кръстата гора с център св. Катерина” и др., и всички те оставят своята „диря” в историческата памет на градчето ни.
И сякаш за да „оправдаем” заглавието на настоящия обзор, следват текстове по национални и еко проблеми като „Мръсният въздух – какво показват фактите”, според който през 2016 г. от такъв въздух в страната са починали 10 110 души, при 14 200 през 2015; а „Кметовете ще бъдат глобявани лично заради чистотата на въздуха в общините” ни дава някаква надежда, че непокизмът кметски и общински в града ще има край и все някога мерки някакви ще се набележат – поне това чертаят промените в Закона за чистотата нва атмосферния въздух, които влезнаха за гледане в парламента.
„Като дойдох в България за първи път, се учудих как всички говорят помашки език” – изповядва един нашенец от Родопите на юг от нас, 106 години след победоносната за България Балканска война и 99 години след грабителския Ньойски диктат от 1919 г. Тази искрена „учуденост” на нашенеца се допълват от текстове като „След грабежа в Ньой покрусата е повсеместна”, защото именно с този договор ни отнемат и Южните Родопи; за първи път информираме документално как след 1944 г пък в Ксанти е жестоко убит управителят на Беломорска област д-р Стефан Клечков – все текстове, които за наша радост препубликуваха някои от тамошните ксантийски електронни издания... Ние пък им връщаме жеста, като откриваме рубриката „Назаем от Ксанти” и в декемврийския брой публикуваме текста им за тежко свързания с българската история Василий Втори Българоубиец, императорът, който според тях „раздвоява словените”. Отбелязваме обаче с голяма статия и 105-годишнината от първия геноцид в Европа – за трагедията на тракийските българи през 1913 г., когато започва масовото кърваво етническо прочистване от турската страна на българския елемент в Одринска Тракия.
В т. нар. екораздел през декември задаваме въпроса: „Защо никой не прави нищо за мръсния въздух”! Защото замърсяването продължава да е провал за властите, които „стрелят” напосоки с хаотичните си решения по проблема... И защото подмяната на всички печки на дърва може да струва на България 188 млн. лв. – пари, които Европа е готова да започне да дава, стига някой да ги поиска... Затова отново напомняме вече наложилата се истина, че замърсяването на въздуха и най-големият убиец...
Годината завършваме оптимистично, като през декември публикуваме първа част от щрихите по едно пътуване в Брюксел – за балканските проблеми в Европейския парламент, или как видяхме участието на някои от българските евродепутати, директно от „терасата” на най-големия парламент в света;
Завършваме и философски, с текста „Поуките от катадневието, които ни предупреждават” – за това ще разберем ли най-после, че човекът е само един от множеството биологични видове на планетата и не може да се смята за завършено изградена личност, докато не приме дълбоко в себе си каузата за съпричастността към всяко заплашено живо същество като най-важна за себе си!
Така приключихме 2018. Следете го и в годината на 30-годишнината му...
(Бр. 3/2019 на „Златоградски вестник”)