+ Диалози по повод: статията „Книга и диск с родопски фолклор издаде в Ксанти филологът Петрос Теохаридис”, бр. 11/2018 на ЗВ...

 

 

След публикуването на нашия отзив за излязлата в Ксанти книга с български народни песни, в интернетпространството се получи оживена дискусия, част от която предлагаме на вниманието на нашите читатели.

 

 

Spas Tashev: Самият факт, че тези песни са характерни не само за Южните Родопи (намиращи се днес в Гърция), но и за Централните и Източните (в България), където се пеят не само от българи мюсюлмани, но и от българи християни, показва, че въпросните песни не са "помашки", защото са общи за всички българи, без разлика на тяхната вяра. Продължавам да се чудя обаче на българското мълчание към дългогодишните гръцки провокации и късане на живи части от българската народностна плът. Най-малко българските евродепутати могат да повдигнат въпроса в Европейския парламент.

 

Efim Ushev: За същото предложение ми пише и един златоградчанин от Канада - д-р Динко Вълчев. Той е прочел ксантийската ми книга и казва, че България непременно трябва да постави този въпрос в Европарламента...

 

Harizan Harizanov: Напълно съм съгласен, 100%. Познавам и други наши сънародници от с. Демерджик/Димарион, покрай което ще премине и новото трасе на пътя към Рудозем (първоначалният, оскъпен вариант, предвиждаше пътят да премине по голите източните склонове, само и само да се затрудни контактът на местните хора с България). Поклон и пред героинята Емине Буруджи - какво пречи нейният диск с родопски песни да бъде издаден/презаписан у нас? И тя, и българщината заслужават това.

 

Боян Добрев: Подобни въпроси не могат да намерят разрешение в Европарламента, а на местно ниво. Гърция ще посочи, че това не е държавна политика, а книга на местен краевед. В случая целта на всички тези помашки изследвания е да ги отдалечи от турския етнос, към който те са били зачислявани и принудително асимилирани през целия 20 в. Това, че се премълчава връзката с българския етнос, е и продукт на местно самовъзприемане. Тези хора никога не са били в България и не се чувстват българи, за съжаление.

 

Efim Ushev: Гърция може да каже каквото си иска, но ние виждаме какво всъщност прави - тласка вече повече от половин век именно към Турция местното българско мохамеданско население. Нали затова им въведе турски език в училище! И уволнява учителите, които отказват да го преподават. Това е държавната политика на Гърция - отродявайки българите от корена им, ги прави зорлем турци...

 

Боян Добрев: Просто е държавна недалновидност това. Циганите също са били причислявани към турския етнос и са били принуждавани да ходят в турски училища. Същото може да се твърди и за България и армъните, на които им е било забранявано да говорят на армънски през целия 20 в. Старите гърци по Черноморието и те така - асимилирани са като българи и само откъслечни фрази на гръцки сега знаят.

 

Efim Ushev: Съгласен съм. Но Гърция ще помогне единствено на себе си, ако признае българското население на своята територия.

 

Harizan Harizanov: Г-н Ушев, къде може да се намери "ксантийската" ви книга? Чувствам се предизвикан и заинтригуван. Единственото четиво, което познавам и ценя по темата, е на г-жа Таня Дангалакова. Бил съм по тези места и съм говорил с много хора - чувствата са смесени, но в дълбочина коренът не може да бъде заличен. Наясно съм и с гръцката политика и нейните безизходици и вътрешни противоречия - от средата на деветдесетте години до днес - основана на тълкуването на Лозанския договор за "мюсюлманско малцинство" в Западна Тракия и задължението за обучение на майчин език в училищата, което имплицира "мюсюлмански майчин език" (?!), който в случая е турски. Абсурди колкото щеш. И малко реална политика, като си помисли човек за отношенията на Гърция с източния й съсед, при натрапчивото отсъствие на България от цялата парадигма. Що се отнася за Теохаридис - книгите му, на ниво (гръцки) провинциален гимназиален даскал, през 90-те годинибяха финансирани от министерството на националната отбрана на Гърция, чрез перото за "социални дейности/връзки с обществеността" на Четвърти армейски корпус, привидно без официалното участие на гръцката държава (това беше и позицията на тогавашния външен министър Т. Пангалос). Глупавата идея зад всичко това бе да се подготви почвата за разграничаване на помаците от турското влияние (ходжи, стипендии, безлихвени банкови заеми, консулство в Гюмюрджина/Комотини и т. н.). И да им се вмени някаква гръцка идентичност, както преди бяха направили, при други обстоятелства, примерно с власите/влахи и арванитите. Всичко това при отсъствие на българската държава и на доскорошната ДАБЧ.

 

Efim Ushev: За съжаление аз имам само един екземпляр, всички, които ми се полагаха като автор се изчерпаха и сега може да се намери само в някои книжарници на София, напр. книжарницата "Български книжици", наскоро мой приятел я беше купил оттам.

 

Georgi Mishev Абсолютно съм съгласен с горенаписаното и не само трябва да се постави този въпрос, а да се иска обяснение и съответно мерки, защото подобно нещо – да обявяваш български фолклор за „помашки”, е недопустимо!

 

Мариян Марков: "Помаците" са българите, съхранили като свещени и цялата плеяда текстове от „Веда словена”. Стефан Веркович е удостоверил този процес. Липсата на зрелост и интуиция у научната общност от тогава до днес ни лишава от едно неоценимо българско богатство.

 

Светла Таскова: Преди година разговарях с българска журналистка, чийто брат е ходил в Егейска Македония да събира автентични български хора и стъпки. Бил е арестуван. Дядо ми Туше, родом от Неманци, Кукушко, посещавайки роднини през далечната 1968, също е бил предупреден да напусне селото, защото говори на забранен език! Хубаво е, че въпреки тези репресии българският корен е жив.

 

Петър Иванов: Нашите политици не виждат, но Бог вижда и ще накаже фалшификаторите и грабители на българската идентичност.

 

Vasil Penev: Гръцките изроди, които избиваха българското население на Егейска Македония и Западна Тракия, отново искат до изопачат историята, за да прикрият кръвнишките си дела. Но има Господ, пред когото ще отговарят за злодеянията си. Западна Тракия до Първата световна война е била част от България, а след това предадена на Гърция, без тя да има някакви права над тази територия. И защо днес се говори само за Западните покрайнини, окупирани от србите, но никой не говори за българите в Южните покрайнини, Западна Тракия, които сега наричат помаци?

 

Svetla Bikova: Ами ние като мълчим, ще говорят и сърби, и гърци, и даже и тия които сами не знаят какви са, защото са се възгордели и са загърбили своя произход, та търсят по вола теле!

 

Пламен Павлов: Поздравления за г-н Ефим Ушев! Благодаря за новата информация и за всичко, което правиш, драги приятелю!

 

Румен Иванов: Жалко, че и за българите християни в Беломорието няма подобен материал. България и тях ги е забравила...

 

(Бр. 2/2019 на „Златоградски вестник”)