Евтим ЦВЕТКОВ

 

 

В традиционния си „обзор” за публикациите на ЗВ от миналата година, ще споменем някои от проблемните теми и материали, които трайно са залегнали в интереса на вестника, именно като проблематика, към която сме пристрастни.

Както в настоящия първи брой от новата година, така и в първия брой на 2018, започваме, или по-точно продължаваме, темите за голямата замърсеност на въздуха, който дишаме в града, както и за състоянието на водата, която пием, имайки предвид честото „побеляване” на реката в центъра.

 

 

„Да говорим за въздуха”

и „Искаме от РИОСВ

 

данни за замърсеност на въздуха в Златоград”, са две от заглавията в броя. Както и „Какви предписания даде Басейнова дирекция в Пловидв на Горубсо-Златоград за хвостохранилището”, последвана от „Малка разходка по фалшива тревога” – репортаж от пречиствателната станция в края на града, и „Каним БАН за актуализиране на екодоклада им от 2000 г.”

Извън екотематиката, да напомним, че в същия брой се прощаваме с големия наш съгражданин, актьора и писател Вели Чаушев, който почина в края на 2017; връщаме се със спомен и за златоградския депутат до 1944 г. Сирко Станчев и неговото семейство, така безжалостно репресирано от дошлата със съветските щикове комунистическа власт. И още в следващия брой – по боланта тема: „Според Агенцията за чистота на въздуха, в Златоград „закусваме” и „вечеряме” яко с фини прахови частици” – имаме предвид резултатите от първото замерване в града, състояло се по настояване на ЗВ. Според което замърсеността тук е три пъти по-висока от тази в Смолян – град, който дотогава се смяташе за „еталон” за замърсеност. Даваме, разбира се, и резултатите за взетите проби за речната вода, периодично замърсявана от хвоста, в случая – завишено цинково съдържание.

Със следващите два текста даваме обширна специнформация и насочваме местната власт към възможни решения по проблема – „

 

Дишай трудно” и

„Газ или сеч на дървета?”

 

След което отвеждаме редовия наш читател „По трудния и славен път към Храма”, за да проследят крайния етап от строежа на параклиса „Св. Катерина”; за по-политически настроените ни читатели пък даваме констатация за размисъл: „При трето управление на Герб , работни места в Неделино разкривало ДПС”, според изказване на депесари, редовно „окупиращи” съседния ни град, поради близост с „независимия” там кмет. Все поради тази „близост” публикуваме материала „Сабах секиш, алтън гиби...” – за странното на пръв поглед награждаване от Русия на Доган паша от Сараите.

„Българският подвиг от 1943-а е и златоградско дело, уважаема Кръстева!” – пишем полемично до настоящата председателка на ОбС, която тъпо и упорито, поучена разбира се от нашия кмет, отказва да признае историческия факт, че златоградски депутат е сред спасителите на българските евреи. Нещо нечувано, необяснимо и  най-вече - немислимо за друга част или за друг подобен чиновник на такъв пост в страната. Поводът е 75 години от спасяването на евреите в страната по време на национал-социализма на Хитлер, а за друга годишнина – 105 години от превземането на Одрин от българската войска, в исторически текст оборваме сръбската фалшификация за някакво тяхно участие в тази епопея.

 

За „Трите антибългарски

документа на Русия”,

 

непозволили България да бъде мощна и обединена, също така се спираме в страницата за история, редом до текста за 140 години от Руско-турската война – дата, ползвана от най-високо държавно ниво като празник единствено на русофили и евроскептици...

Един също така болен въпрос поставяме в следващия брой, под заглавие „За съдбата на някои символни сгради в Златоград, като памет за времето”, като предупреждаваме, че имаме още съвсем малко време да спасим нещо попътя си и да спрем обезличаването си пред историята... „Стига сме разрушавали!” е апелът ни към властта: „...Нека сме убедени, че така спасяваме себе си – чрез паметта си за времето и отговорността ни за бъдещето на своя град.” Разбира се, излишно е да казваме, че нула внимание и чуваемост ни посрещна, за кой ли път, от високата сграда с многобройните щатове и наперени бюджетници при Кръстева...

В следващите броеве публикуваме поредицата с безкрайно интересните данни за имената и занятията при златоградчани от 1570-1614 г., с данни за най-старо рударство в земите ни, преведено от османо-турски данъчни документи. Които са най-малко интересни с това, че се публикуват за първи път – много по-важно е тяхното ценно съдържание за най-обширната българска планина, при това в ранния период на османското владичество (16 в.) И още по-важно е, че става дума именно за Златоград по онова време, с неговите обитатели, имена, фамилии, социално битие, с много информация за живота на предците ни.

Сред темите ни през май е и следното заглавие: „ЗлатоградVS Смолян – кой как чисти въздуха в своя град” – за това как областния град ще се газифицира с непълни 6.5 млн. лв., докато ние чакаме 18 млн. лв. за ермореченската вода, за да отоплим...8 сгради; както и това, че Смолян раздава безплатни климатици и печки за пелети на хората, докато ние санираме сгради, но продължаваме на дърва и въглища да мърсим въздуха в града си...

Но като медия с „широко отворени очи” за българското, точно през май даваме два текста за градът Одрин, към чийто вилает е Златоград докъм 1912 г. – „24 май 1908 г. в Одрин. Празникът на Кирил и Методий в спомените на един одрински учител”, както и „Спомените на една одринчанка”, която разказва своите наблюдения за града през март 1913 г., когато е превзет от българската войска през март.

И една друга „външна” на вид тема разглеждаме в този брой, а именно „За руската тема и достойнството българско” – или за това как видни руски учени, писатели, поети, управници виждаха и се изказваха за своята страна и в същото време - трябва ли българи да припадат и обичат една чужда страна повече от своята родна страна...

 

През юни освен за

милионите, които дава

Горубсо за иновациите

 

в рудодобива, се тревожим от продължаващите тук-таме из града сечи на градски дървета или тяхното обричане на смърт, след като неправилно се изсича короната им – „Махането на короната на дървото не е подмладяване”, цитираме компетентни хора и специалисти в тази област. Съвсем „в курса” сме си, когато отделяме място за „Гръчките писъци срещу Македония”, коментираме и договора от с. Нивици край Преспанското езеро.

„Гвоздея” обаче е статията под заглавие „Книга и диск с родопски фолклор издаде в Ксанти филологът Петрос Теохаридис”, с която обръщаме поглед и към Ксанти и новоиздадената книга с български народни песни, наричани там „помашки”. Та там между другото пишем, че новият сборник, издаден в Ксанти, показва не само българската същност и родство на тамошното население, но и „...доказва на гръцката общественост едно единствено нещо – че това българоезично население, заедно с цялата му територия, е изкуствено, политически пришито навремето към гръцката държава...”

 

(Бр. 2/2019 на „Златоградски вестник”)