Анелия БОЕВА

Дислексията се среща все по-често в началното училище. Опитният педагог я разпознава още в предучилищна възраст (детската градина), но най-ясно се изразява в първи и втори клас.

Всяко дете се нуждае от време, за да се адаптира към училищната среда в първи клас. При различните деца то не е с еднаква продължителност. Но точно тогава се открояват признаци, които биха ни дали индикация, че детето е с дислексия.

Родителят, който се радва на първолак е добре да наблюдава поведението и ученическите му навици и умения. Ако детето: не успява да спазва рамките на листа или излиза извън очертанията на редовете и квадратчетата в тетрадката твърде дълго време; бърка посоките ляво - дясно и понятията „горе”, „долу”, „отпред”, „отзад”, „върху”, „над”, „под”; не се ориентира в пространството, не може да завърже връзките на обувките си; не успява да повтаря пунктир; има огромно нежелание да пише, смята и чете; дори може винаги да плаче преди учебните часове, да приема, че всичко свързано с училище е мъчително и много други е желателно да се проведе разговор с класния ръководител. Той е специалист и ще отговори на всичките въпроси, ще обясни ситуацията и ще може да изкаже предположение за съмнение за дислексия. Той ще каже какви са следващите стъпки на действие. Може да насочи към логопед или психолог (рядко и към двамата, ако е необходимо), който да установи със сигурност. Трябва да знаем, че изброените признаци не винаги говорят за дислексия, тъй като времето за адаптация в първи клас при децата е различно, затова се обръщаме към учителя. Понякога може той пръв да пожелае да се срещне с родителя.

При наличието на дислексия детето ще работи със специалист (най-вече логопед). Той провежда съответните упражнения. Помага, за да може да бъде усвоен учебният материал в първи клас. Задължително детето ще има напредък с течение на времето, в зависимост от степента на дислексията. Желателни са чести разговори с логопеда, за да се знае как протичат часовете и какво е постигнато. Той преценява колко пъти в седмицата да са срещите с ученика.

И нека не забравяме радостта от това, че детето ни е в първи клас. Да му се радваме и да го гледаме как блести като скъпоценен камък. И ако има нужда от помощ, да му я окажем заедно с грижите на съответните специалисти. То е нашето щастие.

(Бр. 1/2019 на „Златоградски вестник”)