Розалин ХАДЖИЕВ

В българските народни вярвания вълкът традиционно принадлежи към злите сили и затова е преследван и отстрелван. Обичаят по одиране на вълчи кожи и участието с тях в народен ритуал, преди години е наблюдаван в селата около Златоград. С падането на граничните съоръжения в нашия район, напоследък се наблюдава свободно движение и увеличаване на популациите от вълци.

Естествено те започнаха да нападат селскостопански животни - овце, кози, крави, магарета и др. През 2017 г. ловци от село Кушла отстрелват един голям вълк, одират внимателно кожата, запазват главата му цяла. Напълват го със слама и така, качен на един пикап, го разкарват по съседните села. Там радостните стопани даряват богато ловците с пари и най-различни дарове. В петъчен ден вълкът бил изложен пред джамията на с. Горски извор и на излизане от петъчната молитва хората дарили ловците с пари.

Преди няколко десетилетия подобна традиция при отстрелване на вълк се наблюдавала и в с. Аламовци. Там одраният вълк, натъпкан със слама, бил качван на муле и разкарван из района до всяка къща и всеки стопанин дарявал ловеца с жито, ракия и дребни пари.

За подобен обичай ми съобщи Хари Въжалиев в с. Чакаларово, Кърджалийско.

Преди 40-50 години в селото имало потомствен ловец, който се специализирал в хващането на вълци. Одирал ги и също така ги пълнел със слама. Така приготвеният вълк натоварвал на магаре и ходел от двор на двор, като викал:

- Ойте бре, вълкът дойде!

След него вървели и викали 25-30 деца. Стопаните богато дарявали ловеца, който ги „куртулисал”, т. е. спасил, от злия вълк. По думите на Хари, ловецът събирал толкова много жито от даровете, че напролет, ако някой закъсал за жито, ходел да иска от него. След като обикалял така всички дворове из селото, в петък ритуалът завършвал с излагане на вълка пред джамията, където на излизане след молитвата всеки дарявал ловеца за избавлението от опасния враг на стадата.

Несъмнено тази позабравена традиция сред българоезичните мюсюлмани в Родопите е неразривно свързана с така наречените ,,Вълчи зимни празници“, тачени по цялата българска етническа територия.

Мнение по темата

на проф. Васил Марков:

Общите обредни практики у редица европейски народи, свързани с култа към вълка, следва да се интерпретират като общо наследство от индоевропейската древност, според мен. Това което е описано тук, обаче, много ми напомня за образа на Тракийския конник (показан като ловец) в една от фалерите на Летнишкото съкровище, който вече е убил вълка и конят го тъпче с копитата си. А с копието си пробожда мечката.

Семантиката на сцената е аналогична на обреда, който описвате от народната култура - различни са само оръжията. Конникът херой ги убива, защото им изяждат стадата и поради което се явяват един от символите на антагониста, който следва да бъде победен от героя или Бога, за да се възстанови подредения космос. Много интересен обичай, пожелавам ви да го изследвате докрай и се надявам да ми изпратите публикацията. Най много събрана на едно място информация за българските вярвания за вълка може да се намери у Димитър Маринов. За народна вяра и религиозни народни обичаи - у Ив. Георгиева, „Българска народна митология”.

(Бр. 22/2018 на „Златоградски вестник”)