+ Или как гръцките медии отбелязоха 993 години от смъртта на василевса, победил българите на 29 юли 1014 г. в Клиди (с. Ключ), близо до Серес, преведено специално за ЗВ от Ридван Караходжа
Византийски император и избран член на македонската династия, той е един от най-известните византийци в колективната ни памет, особено в годините на Балканските войни и периода на Студената война. Напоследък, поради катаклизмичните промени в международните отношения, неговите акции падат в мащаба на героите на елинизма.
Василий е роден през 958 г. и е син на император Роман II и Теофана. Той се възкачил на трона на Византия през 976 г. на 18 години. Почти неграмотен, но много способен военен, първо е изчистил територията си от гражданските конфликти в бунтовете на Варда Твърди и Варда Фока. Той разумно управлявал финансите, оставяйки държавната хазна пълна, когато умрял. Той развил специални отношения с руснаците. Омъжил багрянородната си сестра Анна с княза на Киев Владимир, който бил кръстен в християнството – действие, имало като резултат масовото християнизиране на руския народ. Великият принос на Василий във Византия, както показва и името му, е унищожаването на българската държава. Българите под водачеството на царя си Самуил били много силни и заплашвали Византия.
През 987 г., в битка в близост до Лариса, Самуил победил Василий, което определя политиката до края на живота му срещу тях. Решаващата битка срещу българите е била на 29 юли 1014 г. в Клиди, близо до Серес - генерал Никифор Ксифиас разбил армията на Самуил, улавяйки 14 000 пленници.
Триумфът на Василий бързо се превърнал в позор за него, поради един нечовешки акт, какъвто няма друг подобен в световната история. Както разказва хроникьорът Йоаннис Скилидис, Василий дал заповед да се ослепят всички пленници, оставяйки на всеки сто души един одноок, за да води другите обратно при техния цар. Който веднага, като видял ужасната гледка, починал.
Василий се оправдал за този акт, че той бил напълно легитимен и предвиден от законите на Византия. Българите на Самуил са считани за бунтовници, защото принадлежали към Империята и така им била наложена пропорционална, т. е. заслужена присъда. След победата си, Българоубиецът заминал за Атина, изкачил се на Акропола и се поклонил на Св. Атиниотиса, храм на която бил превърнат тогава Партенонът.
Освен българите, Василий е воювал и победил и арабите в Сирия, лангобардите в Италия, арменците в Киликия и норманите в Сицилия. Той е бил силна и противоречива личност, предан на задължението си монарх, което бележи византийската история. Починал на 15 декември 1025 г. на 67-годишна възраст, прекарал почти целия си живот на един кон, воювайки непрекъснато.
16 декември 2018 г.
sansimera.gr
(Б. Р. Материалът от гръцкия сайт „Сансимера” е илюстриран с голям портрет на българския цар Симеон Велики, онази известна на всички картина на художника Димитър Гюдженов. Не можем да преценим дали това е редакционна грешка, напр. поради липса на изображение на цар Самуил, макар че по-редно би било текстът им да бъде с илюстрация от портрет на самия Василий Българоубиец. Тъй като именно той е обект на „календара”. Доколкото обаче за картината на цар Симеон не е отбелязано нито кой е на изображението, нито името на художника, можем да предположим, че става въпрос за съзнателна манипулация, насочена към днешния гръцки читател, като величествената осанка на българския цар се представя за изображение на Василий II.)
(Бр. 22/2018 на „Златоградски вестник”)