Във вековете назад хората съвсем не са се съмнявали в раждането на Спасителя като факт, а са оспорвали Неговата божествена или човешка природа.
Днес строгата и чиста наука, както и разумните хора приемат, че Вселената не е плод на хаоса и самозараждането, а на висш разум, на Творец.
Христос слезе от небесата и стана човек, за да ни научи да благославяме онези, които ни проклинат и добро да правим на тези, които ни мразят.
Светът има своя координатна система и омразата като чувство попада в низкия й регистър, не ни издига по вертикала към Бога. Колкото повече човек се старае да живее по законите на любовта, толкова повече осъзнава, че тя е единственото средство за късане на веригата на злото в света.
Добре е празникът Рождество да не превръщаме в Коледа, защото:
. Чудеса се случват не само на този ден, а и през останалото време на годината, стига духовните очи на хората да са прогледнали за това;
. Доброта и милосърдие трябва да ни съпровождат винаги, не само в изключителните празнични дни.
Христос дойде и хората не Го приеха още от мига, в който влъхвите идват при Ирод и възвестяват за звездата, която е знак според древните знания за раждането на Спасител на света. Коравосърдечният и властолюбив управник Ирод разпитвал пришълците за подробности. Еврейските книжници и първосвещеници теоретично били подготвени и потвърдили, че според древните писания Месията трябва да се роди във Витлеем. Мъдреците се запътили за този град, който отстои на половин ден път от Йерусалим, но не и книжниците и първосвещениците. Чужденците се изпълват с радост и любопитство, а местните първенци се затварят за новината, скептици са и не я приемат. За Светото семейство и Христос не се намира подслон в града – ето другото отхвърляне – вратите на къщите са затворени, а в странноприемниците не се намира място за приютяване. Отхвърлянето не е само от евреите, а от всички хора от различните времена, които са заключили сърцата си за Бога.
Христос слезе от небесата и се въплъти за всички човеци, без разлика от епоха, раса, пол, език, възраст. Отхвърлянето Му идва от съпротивата дълбоко в сърцата на хората да се подчиняват на милостивата Му власт, защото Христос е благ и кротък и иска да научи всички нас на тези добродетели, но без да ни насилва. Той само приканва, чука на вратата на сърцето, а свободният избор гостоприемно да Го поканим и последваме е наш. Нека на празника не размахваме с пръст, не се помрачаваме от положението в страната, не упрекваме, че нищо не се променя и да раздаваме присъди. Защото само така злото се умножава, завладява света и умъртвява надеждата, радостта и любовта.
Заповядайте в храма на 24-ти декември сутринта на Света Василиева литургия и на 25-и сутринта - на Света Златоустова литургия. След това искрено ще се поздравим и ще отговеем заедно със скромна почерпка. Така, живеейки наедно в разбирателство, ще приложим на дело Христовото учение. В противен случай празнуваме раждането на Рожденика, без Той да присъства и без да знаем нищо за Него.
Отец Константин
(Бр. 22/2018 на „Златоградски вестник”)