Анонсът на Европейската комисия, че оттук насетне средствата по европейски програми, най-вече по кохезията, ще бъдат обвързани с механизъм за върховенството на закона, не бе подминат без реакции в България. 

„Не е нормално върховенството на закона да бъде критерий при разпределянето на еврофондовете за кохезия и селско стопанство след 2020 г., защото то може да бъде използвано като инструмент за политическо вмешателство и неравно третиране на държавите членки. А равнопоставеността е в основата на европейските договори“, заяви финансовият министър Владислав Горанов.

С тези думи, изглежда, българските управляващи предричат проблеми за себе си. Странно, нали съдебната реформа бе обявена за успешно завършена от Пекин? И се притесняват, че мерките породени от държането на Полша и Унгария са също толкова относими и за нашия елит. По този повод събрахме водещи коментари на експерти в областта на правосъдието, ЕС и икономиката.  

Христо Христев, преподавател

по Право на Европейския съюз:

„Някой трябва да обясни на Горанов и другите гербови марки, дето са ги изкарали на амбразурата, да разказват, че обвързването на финансирането от ЕС със спазването на върховенството на правото противоречало на равнеството пред закона, че това е чутовна глупост. Защото равенството пред закона е проявление на върховенството на правото. Верно е, че живеем в държава, където общите принципи и правила на публичното право се считат за глупости от общ характер, които нямат особено значение в правната действителност. Верно е също, че прогласеният в българската конституция принцип на правовата държава и свързаната с него защита на основните права, и в частност равенство на гражданите пред закона, отдавна са погазени и прегазени от българската политико-мафиотска върхушка. А Конституционният съд вместо да гарантира тези положения, обслужва погазването им, като обосновава решенията си с „държавни интереси“. Но все пак, не трябва да забравяме, че за щастие не всички държави в Европа са като оживели картини от творчеството на Гогол. И че не всички потребители на публични изявления са абдали. Та затягайте коланите, защото предстои свободно падане…”

Евгений Кънев, 

доктор по икономика:

„Темата за съдебната реформа пак ще се върне на масата. Защото колкото и да говорим за Шенген, Банков Съюз, Еврозона – те са немислими без реформирана съдебна система, която лови не мишки, а най-едрите хищници. Защото ако си представим ЕС като един блок, няма как да стигнем до последния етаж с най-хубавата гледка, където е еврозоната, ако не сме изкачили другите етажи. Засега само сме влезли във входа на Блока и портиерът ни иска документ за чисто съдебно минало и да разбере дали знаем правилата на Блока, за да осигури правната сигурност на живущите. На втория етаж се изискват да се гарантира физическата сигурност на обитателите (вкл. да не каним гости побойници и любители на водка). На третия етаж се проверява финансовата състоятелност и платежоспосбност, за да се обезпечи финансовата сигурност и за да не завлечем целия блок.

И едва на четвъртия етаж ще ни допуснат да играем на същите карти, като обитателите на Блока. Ама ние си обичаме пътя през просото (the short cut) и си искаме…картите, без да разбираме Играта...”

Методи Лалов, съдия:

„Това ви звучи добре ли? Европа ще дава пари само на правовите държави. Първо, ЕС закъсня много и позволи задкулисието в България да натрупа значителни капитали, изразходвайки по непрозрачен начин (нека се изразя по-меко) европейски средства. Междувременно се целуваше с него. Второ, ако си мислите, че тези, които досега са крали, ще се смилят над българските граждани, дълбоко се лъжете. Не търсете свян и мяра у алчни и с престъпен ум хора. Те са свикнали на много и ще продължат да си го взимат и занапред. Ще измислят нови КТБ-та, ще оглозгат някое друго пенсионно осигурително дружество, ще повишат цените на талоните за хазартни игри, все ще измислят как да си вземат „полагащото“ им се. Ние да му мислим как ще отделяме повече за тях. Като не мислим как да не позволяваме това да се случва...”

Ги Верхофстад, лидер на либералите

в Европейския парламент:

„Нещата са прости. Като не искаш да прилагаш и уважаваш европейските ценности, не ти трябват и европейските пари. Това е реалността, която трябва да заложим в бюджета. Европейските пари трябва да бъдат използвани, за да издигат европейските икономики, гражданите ни, а не за да бъдат давани на семейството на г-н Орбан или да финансират един или друг футболен стадион в неговия избирателен район. Това не е причината да изразходваме средствата...”

(Бр. 20/2018 на „Златоградски вестник”)