През 4 в. в Александрия живяла девойка от царски род, която се прочула със своята хубост, доброта и мъдрост. Името й било Екатирана, много богата и много мъже искали да се оженят за нея. Но така и не се намерил момък, равен на нея по благородство, красота и ученост, но самата тя си предпочитала смирения и скромен живот, макар роднините да настоявали да се омъжи.

Майка й я завела при един пустинник, човек с бистър ум и праведен живот. Казал, че ще намери за нея такъв момък, който да я превъзхожда във всичко. Дал иконата на Богородица с думите: „Това е Неговата майка”. А кой е баща Му? – попитала Екатерина. „Той няма баща на земята”, отговорил пустинникът...

Една нощ тя дълго се молила на св. Богородица, окриляна от вяра и надежда. На сутринта като се събудила, с радост видяла на ръката си чуден пръстен. От този миг озарената й душа принадлежала единствено на Господа.

По това време в Александрия пристигнал цар, гонител на християните, който поискал поданиците му да принесат жертва на идолите, на които той се кланял. Екатерина обаче стояла безмълвно пред вратите на храма. Царят видял това и поискал от нея да му се подчини. И когато тя отказва пак, той извикал мъдреците си, за да я убедят с аргументи. Но се случило така, че същите онемели от словата на момичето и били принудени да се приязнаят за победени. Когато видял своето безсилие да върне християнката към езическите богове, той я осъдил на смърт – главата на Екатерина била отсечена пред очите на целия град. Ето последните думи на светицата, преди да бъде посечена с меча: „Самата аз съм земя и прах. Но Бог ме надари с красота, за да познаят людете силата на Твореца, Който и на земния прах може да даде красота и мъдрост!”

Според легендите за това събитие, в същия миг Ангел-хранител взел тялото на мъченицата и го занесал в планината Синай. И до днес хората я почитат заради способностите й да лекува бяс и шарка. Два века подир смъртта й, братята на синайската обител намерили главата и едната ръка, които и до днес се намират в техния манастир, вече 1500 години...

(Бр. 19/2018 на "Златоградски вестник")