Юлия Благоева-ШОПОВА

На младини живеехме в Стария град, на ул. „Мир”, където сега е къщата за гости на племенницата ми Веселина Благоева-Башева. През топлите месеци на годината често се изкачвахме до местността „Св. Екатерина” – през пролетта за коприва и пролетни цветя, през лятото и есента – за шипки, дренки, киселици... Или просто за разходка.

На мястото, което знаехме с името на светицата, имаше циментово стълбче, отгоре с малка камера, където понякога палехме свещи. Това стълбче беше направено от Иван Ганев и Сава Молев. Още като ученици в прогимназията те намерели цимент, направили калъпа и го отляли. По-късно то беше разрушено и на мястото имаше само купчина камъни, до която растеше дива круша и под нея сядахме с възрастните, на приказка.

Като ученици в началното училище, учителката ни Кина Евтимова често ни водеше към Гогаджово бърце и св. Екатерина. Там тя ни показваше редица полезни билки, определяхме посоките на света, както казвахме - прекарвахме деня на чист въздух. Понякога тук, организирано от цялото училище, беряхме шипки за училището. Затова мога да кажа, че моите детски спомени, освен с игрите в Стария град, са свързани много и с върха, който наричахме „Св. Катерина”. Не се минаваше много време и някой от по-възрастните казваше: „Хайде да вървим на св. Катерина”...

Тогава не бе прието на църква да ходят деца и млади хора и не си спомням църковно празненство там, но сигурно е имало. Отец Аролски беше деен човек и не се страхуваше от партийни разпоредби и заплахи.

Като учителка по география в прогимназията по-късно, също често водех учениците към тази местност – за усвояване умение за ориентиране сред природата, за изучаване формите на земната повърхнина. Тогава имаше специални часове за екскурзии сред природата. Сигурно и днес ги има, но днешните ученици трудно се овладяват в класната стая, та камо ли навън...

Отдавна не съм посещавала тази местност и се радвам, че сега там се построи красива църквичка, видях снимката й в „Златоградски вестник” преди време. За съжаление не мога да отида, защото пътят като че ли е проходим само за джипове и по-високи камиони. Живот и здраве, ако направят нормален път, както се говори, ще отида с удоволствие  и ще запаля свещ за всички хора, които са идвали тук и са търсили утеха от ежедневните си трудности и са имали надежда за бъдещето на града ни.

(Бр. 19/2018 на „Златоградски вестник”)