+ Над 50% от фините прахови частици се дължат на битовото отопление; използваните сега печки за твърдо гориво са неефективни - при горенето на дърва и въглища се отделят много вредни емисии и не се отдава максимално количество топлина...

Ивайло СТАНЧЕВ

В това, че отоплението на дърва и въглища е основният виновник за замърсяването с фини прахови частици, има една добра и една лоша новина. Добрата е, че само с усилия в една посока може да се постигне голям ефект - в момента печките генерират около 50% от общото количество вреден прах. Лошата новина е, че ограниченията на дърва и въглища засягат стотици хиляди хора и прилагането им ще бъде трудно и политически чувствително.

Препоръките на Световната банка са насочени към подмяна на старите печки и котли, въвеждане на строг контрол върху качеството на дървата за огрев, сертификати за въглищата, както и насърчаване използването на пелети. Според експертите изпълнението на подобни мерки би постигнало само за няколко години осезаем ефект върху концентрацията на прахови частици през зимния период. Насърчаването на домакинствата да преминат към по-ефективни печки обаче не е най-рентабилният вариант за всички общини. Анализът например показва, че в София би било по-добре да се осигури подкрепа за свързване на домакинствата с газоразпределителната мрежа. "При всички случаи общините следва внимателно да анализират местната ситуация и да отбележат местата, където се използват твърди горива за отопление, както и съществуващите топлофикационни и газови мрежи. За някои общини по-малко замърсяващи децентрализирани опции за отопление могат да осигурят най-ефективните решения, докато за други значителни ползи ще се постигнат при включване на жилища към топлофикационни и газови мрежи", се казва в Националната програма за изчистване на въздуха.

Печката ми е по-добра

от печката ти

Оценките на Световната банка показват, че ако в периода 2020-2024 г. се въведе задължителното поетапно извеждане от употреба на печки и котли на твърдо гориво, които не отговарят на изискванията на европейските регламенти за екодизайн, и се приложат алтернативни мерки за отопление, може да се постигне 78% от очакваното намаление на емисиите на ФПЧ от сектора на битовото отопление. Обяснението за това е, че масово използваните сега отоплителни уреди на твърдо гориво са стари и неефективни, поради което при горенето на дърва и въглища се отделят много повече вредни емисии и същевременно не се отдава максималното количество топлина. Изчисленията сочат, че подмяната на старите печки би могла да спести до 35% от разходите на домакинствата за отопление, което означава и една трета по-малко изгорени дърва или въглища. Цените на новите екопечки обаче стигат до 3000 лв., което предвид факта, че такива уреди се използват от хората с по-ниски доходи, прави въвеждането им почти невъзможно, без предоставянето на определени помощи. В други държави се дават субсидии под формата на данъчни отстъпки за хората, които купуват нови печки. В Италия например те могат да бъдат от 975 до 2925 лв. (500 - 1500 евро). У нас обаче, както при санирането, изглежда ще се заложи на безплатно осигуряване на въпросните уреди. За целта се предлага да се ползват 112 млн. лв. от оперативна програма "Околна среда", като всяка от общините ще кандидатства със собствен проект за подмяна на битовото отопление с по-екологично. Но грубите сметки сочат, че с европейската помощ ще могат да бъдат купени само около 40 хил. печки, което трудно би променило нещо на фона на 1.4 млн. стари отоплителни уреди на твърдо гориво, които се използват в страната според преброяването на населението от 2011 г. Вярно, че програмата ще се концентрира само върху градовете, в които има проблем с чистотата на въздуха, но дори там семействата, топлещи се на дърва и въглища, са над 300 хиляди. Освен това, за да се постигне още по-голям ефект, от Световната банка препоръчват да се въведат стандарти за въглищата и да се ограничи използването на т. нар. мокри дърва, които отделят с до 50% повече пушек от сухите. "Стандартите за твърдо гориво, когато са въведени на подходящото ниво и се изпълняват, могат да донесат незабавни ползи. Изпълнението може да бъде сравнително опростено чрез Държавната агенция за метрологичен и технически надзор и съсредоточено върху входните пунктове (за вносните въглища) и производствените пунктове (за местните въглища)", пише в програмата.

Нелепото е, че още през юни тази година Министерството на околната среда и водите представи проект за промени в Закона за чистотата на атмосферния въздух, който трябваше да въведе изисквания за качеството на твърдите горива, но той така и не е стигнал до гласуване в Народното събрание. Що се отнася до продажбата само на сухи дърва, държавните органи засега не работят в тази посока.

А защо не климатик?

Макар в Националната програма да не е разгледан такъв вариант, едно от възможните решения за по-чист въздух е замяната на дървата и въглищата с хиперинверторни климатици и термопомпи. Те имат много по-висок коефициент на полезно действие, лесни са за експлоатация, не изискват допълнителни дейности като съхранение на гориво, но най-вече не отделят вредни вещества като ФПЧ, СО2 и серни или азотни окиси. Според енергийният експерт проф. Христо Василев е много по-разумно вместо нови печки на твърдо гориво, с безвъзмездната помощ от Брюксел да се купят климатици, чиято цена е сходна - до 3000 лв. Неговите изчисления сочат още, че разходите за ток на домакинствата ще могат да се покриват от енергийните помощи, които за сезон са около 300 лв. Дори в сравнителните анализи на Световната банка на разходите за отопление се вижда, че няма особена разлика между използването на електричество за климатици и горенето на въглища или дърва в екопечки. Също така проф. Василев твърди, че включването на 50 хил. климатика, колкото биха могли да бъдат закупени със 112 млн. лв. от програма "Околна среда", няма да натовари електроенергийната система на страната. Годишното потребление на ток в национален мащаб ще се увеличи с около 65 GWh, или 0.15% от сегашното производство.

Колко ще струва

чистият въздух?

Финансовите разходи за изпълнение на всички предложени от Световната банка мерки по отношение на битовото отопление са от порядъка на 39-47 млн. лв. на година. Това прави 195-235 млн. лв. до 2024 г. и то само за включените в Националната програма общини, които не покриват изискванията за фини прахови частици. В тези разходи, освен закупуването на нови отоплителни уреди или свързването към топло и газопреносна мрежа, са включени такива за въвеждане на стандартите при твърдите горива, както и контрола по спазването им. Всъщност всичко зависи от това какви действия ще предприемат общините и на кой модел ще заложат. В Димитровград например свързването на потребителите на традиционни печки на дърва към газоразпределителната мрежа е най-изгодния от гледна точка на разходите вариант. В Плевен и Пловдив свързването към газ и централно отопление също е най-евтината опция.

(Бр. 18/2018 на "Златоградски вестник")