Преди няколко дни в Златоград бе представена от своя автор – Светлозар Попов, книгата „Загадките на българската веда”, с подзаглавие – „Веда словена” – ехо от хилядолетията”.

Светлозар Попов е отдавна в темата за най-загадъчната българска книга. Още през 2010 издава книгата „Българският Коледа във „Веда словена”, в която за първи път наш автор задълбава в съдържанието на текстовете от книгата, вместо да се плъзга около скандалите с нея. И сега, при представянето на новата си книга в Златоград, той наблегна именно в анализа на съдържанието на „ведическите” български песни, за това каква информация от вековете за българската история и битие ни носят те. Защото „Веда словена” не само и просто фолклор – тя е дълбоко закодирана българска праисторическа памет, където освен митичния Орфей са и великото българско преселение от прародината („Ут-крайна земя”, земите на днешна Украйна) към днешните Дунавските земи; тук е и основата на легендата за българската мартеничка, на битките на кралете ни за завладяването на новите земи... И пр., и пр.

Но тъй като, виидно от изказванията на някои от присъстващите златоградчани след представянето на книгата, това някак не бе схванато – все пак, „Веда словена” не е известна сред читателската ни публика, не се и изучава в училищата ни, тук публикуваме една статия на историка Кирил Милчев, с която, надяваме се, хвърляме една първоначална „светлина” за нашите читатели по проблема „що е това „Веда словена и какво ни казва тя”...

(Бр. 18/2018 на „Златоградски вестник”)