+ Хелоуин – забавленията, привнесени от англоезичната култура

Наближава Хелуин (31. 10) и непосредствено след това Денят на будителя (01. 11) и с това пак лъсват болната наша духовност и ценностна система на кръстопът.

Времето около Хелуин за всички трябва да е ясно, че е много печеливш период през годината за хипермаркетите. Допреди навлизането на този „празник“ у нас, смъртта никога не е била „пазарна ниша“, в каквато са я превърнали. Децата вместо да бъдат информирани, че трябва да странят от грозното, насилието и тлението, са тласкани точно в тази посока. Чрез този маскарад невинните детски души са провокирави да се държат агресивно и показно арогантно.

Ролята на Църквата, учителите и родителите, е да подкрепят децата в онова, което е красиво и с жизнеутвърждаващо начало. Кошмарните костюми на смъртта – скелетите, дяволските рогца по главите, вещиците, върколаците и чудовищният тежък грим, отключват врати към разрушителни емоции, страхови неврози, депресии, неспокоен сън, убийства. По този начин човек сам отваря свободната си воля към демонизиране.

Православната църква се стреми да събуди интерес по проблема, като се надява той да остане траен.

Да запитаме днес учителите (при все, че в нашия град основното училище носи името на дякон, а средното на екзарх) дали възпламеняват християнските добродетели у възпитаниците си, изучават ли подрастващите духовните пътища на нашите просветители и възрожденци...

Замислят ли се как онези хора са проповядвали Словото Божие сред османските властници и гърчеещ се стопански елит? 

Упътва ли този измислен „празник“ към спасение на и без това обърканите души? Изобщо, вслушваме ли се в гласа на Църквата, водим ли децата си в храма, или например на поклоннически пътувания - съвсем удачно за 1-ви ноември до Рилския манастир?

Не живеем в епохата на Античността или Средновековието и няма как свещенослужителят да тръгне по къщите като пъдар и да извежда хората за служби по празници или в неделен ден, за да им разяснява. Но за равнодушието към Бога си носим и отговорността...

Йерей Константин

Златоград

(Бр. 17/2018 на „Златоградски вестник”)