Страната ни е убедителен първенец по критерия за загуба на години живот в добро здраве, поради замърсяване на въздуха. У нас тя е 2.4 на 100 жители. В това отношение превишаваме повече от два пъти средния показател на ЕС. Нещо повече - въздухът в България е по-мръсен от този в някои световни мегаполиси.
Това се казва в специален доклад на Европейската сметна палата, огласен в Брюксел. Той е озаглавен „Замърсяване на въздуха - здравето ни все още не е достатъчно защитено“... От него става ясно още, България е единствената страна членка на ЕС, срещу която Еврокомисията е предприела действия за налагане на изпълнението на санкции за качеството на атмосферния въздух. Мярката е взета заради превишаването на пределно допустимата стойност на серен диоксид на деноноищие. През 2016 г. например, страната ни е единствена в целия ЕС, която нарушава допустимите норми на три замърсителя – фини прахови частици, серен и азотен диоксид.
И сега - както дочуваме
от търговците в Златоград, печките за дърва и кюмюр вървят като топъл хляб. Сега им е сезонът. Хората ги купуват, за да ги инсталират, трупат дърва, за да им е топло през зимата и за да си готвят боба...
Тези печки, обаче, убиват. Те са като „Москвич” без спирачки и с износени гуми за зимата. Защото ниската им ефективност оставя много нещо неизгорено, те бълват фини прахови частици, деца с астма едва дишат, възрастни хора се задушават и в крайна сметка златоградчанинът живее година-две по-малко.
В Златоград, да речем, живеят около 6-7 хил. души. С чист въздух щяха да са с поне 100 повече. Тези печки са избили 100 души от местното население, но хората продължават радостно да ги купуват и с нетърпение очакват зимата, когато ще започнат да избиват децата си, възрастните си родители и самите себе си...
И затова, за всички е видно, на градското гробище вече няма погребални парцели, а общината, вместо да заработи както й се полага по проблема, вкл. като вземе пример от това как го правят в Смолян и Чепеларе (виж поредица от предишни броеве на ЗВ от т. г.), се чуди как да разшири гробището и коя горска площ още да заравни. За да има място за нашите мъртви...
Защото, както писа един приятел наскоро, който следи замърсеността на въздуха в София, „...ние още на 7 септември вече сме се натровили по българските стандарти. А по американските сме в червено почти целия август. Мрем като мухи. Най-зле сме от света, към който принадлежим, поне на хартия (ЕС и НАТО). Другото е словесна еквилибристика...”
И през тази зима Златоград ще диша мръсен въздух. Никой не може да го спре и тази зима. Чистотата на въздуха зависи от всички ни. Важно е да знаем какво точно дишаме, как да се пазим и в каква степен кои мерки работят.
Когато сравним данните от предстоящата зима с данните от миналата и по-миналата, тогава ще можем да направим и по-ясна оценка на краткосрочната ефективност на евентуално предприетите мерки. А засега ние имаме данните единствено от миналата зима, когато по наша инициатива дойде специализирана кола за мониторинг на въздуха. Който показа отчайваща замърсеност на това, което дишаме всички. По-голяма мръсотия дишаме, както се оказа, и от Смолян, и от Чепеларе – двата града, които засега вземат най-сериоозни и адекватни мерки в боорбата с фините прахови частици, които ни убиват. Повечето мерки обаче ще дадат резултат в по-дълъг период. И, разбира се, още много трябва да се направи. Така че, без майтап, кмете, време е за мерки. При това – драконовски, ако ни разбираш!
(Бр. 16/2018 на „Златоградски вестник”)