Джейн БРИСТОУ

+ Авторката е спечелила седмичното състезание за писане Just Back Travel - и £250, за приказната й история в България...

"Господине, ако не успеете да докарате колата до 11.30 утре сутринта, ние я съобщаваме за открадната".

Така че прочетете посланието на компанията за наемане на кола, получена при договаряне на дефиле в отдалечените български Родопи. Преди час бяхме отмествали и се наложи да прекараме камък от една от многото скали по тесния път, който веднага изпусна едната гума и прониза предната. Вече бях изпълнена с „празнична” почивка - досадна кола, проливен дъжд, градушка колкото топки за пинг-понг и кошмар след кошмара. По време на разходката до следващото село се изгубихме близо до границата и почти стигнахме в Гърция.

Планините обаче си струваха усилията. Сред невероятните ливади и драматични гори видяхме облаци пеперуди, две змии, орел и случайно приехме бездомно куче за деня (и още един за разходка у дома). В последния ни пълен ден водачите ни не бяха изненадани, но реакцията на компанията за наемане на автомобили определено беше. Без пари, без телефонен сигнал и без българи с нас, единствената възможност беше да оставим колата да се скрие от пътя до водопада и да намерим село за помощ. Един час и половина по-късно, изкачвайки се по стръмен път, открихме, че мъжът е възседнал мотоциклет, цигара, здраво стисната в устата си и с голямо количество масло върху ръцете си. Човекът ни гледаше как с червени лица и изпотени, монтирахме кола, колела и след малка експлозия каза, че ще се обади на сина си да дойде. Той говореше блестящ английски и е работил на летище "Гетуик". Дори нещо повече, той си е дошъл вкъщи за първи път от месеци и му каза да ни отведе до най-близкия град, който е на 40 минути. В колата нашият спасител ни предложи цигари и говореше на български език, тъй като нашето вече сюрреалистично пътуване беше забавено от филмов екипаж, който бе спрял целия тунел, за да заснеме поредната си сцена.

Между баща и син и един стар приятел, който дойде с нас за пътуването, тримата българи прекараха остатъка от следобеда, като ни закараха по планините между разбитата кола и гаража. Синът, действащ като наш преводач, обясни, че живеем в Шотландия. "Мел Гибсън!", отвърна по-възрастният българин с ентусиазъм, последван от "Футболен клуб в Абърдийн!".

През часовете научихме, че синът се е преместил в Обединеното кралство, за да си намери работа, въпреки че първоначално не е говорил английски език. Тъй като ставал по-умел, той постепенно намерил и по-добра работа. В чест на успеха с нашите добри самаряни, над бира и кебап, чухме истории за мечки, които обикаляли в тяхното село.

Парите за петрол бяха отказани, но подаръкът от бутилка уиски се прие добре и казахме нашето сбогом на тръгване. Разбира се, не знаехме, че щом го направим, от планините ще започнат мигновени проливни дъждове и светкавици. Но всичко това трябваше да го приемем, то бе неизбежно и ние си тръгнахме щастливо.

(Бр. 15/2018 на „Златоградски вестник”)