Доц. Петър НЕНКОВ
На 1 септември 1916 г. Фердинанд излиза с Манифест към българския народ, преподписан от министър-председателя, д-р Васил Радославов и останалите министри в правителството, с който България обявява война на Румъния. Както и през Междусъюзническата война в 1913 г., румънското главно командване се опитва да удари България в гръб със своята Трета армия, в състав от 136 дружини, 135 батареи и 39 ескадрона, под командването на ген. Аслан, но надеждата им за лека и приятна разходка до София се оказва напразна.
Българското главно командване е проиграло подобен сценарий и е дислоцирало предвидливо нашата Трета армия, командвана от ген.-лейт. Стефан Тошев в Добруджа, в състав от 60 дружини, 56 батареи и 28 ескадрона. Генерал Тошев е един от най-добре подготвените български пълководци. Участва като доброволец в Руско-турската Освободителна война 1877-1878 г. Завършва Военното училище и воюва като офицер в Сръбско-българската война 1885 г. и като командир на 1-ва пехотна Софийска дивизия в Балканската война 1912-1913 г. През Първата световна война, знаейки, че най-добрата отбрана е бързото и силно нападение, той отлично изпълнява плана на Главното командване, като прави заслон срещу Силистра, а с основните си сили настъпва в Южна Добруджа и нанася своя главен удар срещу Тутраканска крепост. Тя е издигната на едно плато край Тутракан и е строена три години от белгийски и френски военни инженери. Крепостта е защитена от 15 форта, които са на разстояние един от друг до 2 км. В тях са разположени 151 оръдия, като на фланговете на всеки форт били поставени куполни оръдия. Крепостта защитава 40-хиляден гарнизон, командван от генерал Тудореску. Тя има форма на полукръг с дължина на фортовата линия 24 км., чиято основа е река Дунав. Телените заграждания пред фортовете са широки 10 м. Изкопани са и вълчи ями, дълбоки до 2 м, с набити вътре остри колове. В гората около платото, което опасва крепостта, са направени ями, пълни със сухи клони и смола, подготвени за запалване от румънците, в случай, че българските войски навлязат в гората. Има изградена телефонна връзка между отделните опорни пунктове с командването на гарнизона. Много от картечните гнезда са качени и замаскирани по дърветата, откъдето стреляли по българските воини. Командващият на 3-та румънска армия, генерал Аслан, обичал да се хвали с Тутраканската крепост, като казвал: „Тутракан е моят Вердюн. С други думи - нека българите да не си правят илюзии, защото ще си строшат главите !”
Рано сутринта на
5 септември 1916 г.
частите на 4-та пехотна Преславска дивизия и 1-ва пехотна Софийска дивизия се насочват срещу Тутраканската крепост. Разбирайки това, фелдмаршал Август фон Макензен, на когото е подчинена 3-та българска армия, се обажда по телефона на ген. Тошев и започва да крещи в слушалката: „Какво правите? Може ли тази първокласна крепост да се атакува с открити гърди, без подкрепата на силна артилерия? Вие знаете ли, че там има петдесет хиляди войници с шейсет батареи? Известно ли ви е, че това е Вердюн на Близкия изток? Заповядвам ви да спрете незабавно атаката!” Генерал Тошев отговоря спокойно: „Късно е вече, господин фелдмаршал. Поверените ми части се насочиха към своите обекти за атака и вече са в контакт с противника !”
Атаката започва рано сутринта. В 6.30 ч. артилерията открива барабанен огън по фортовете на крепостта, който трае 70 минути. В 7.50 ч. командващият 4-та пехотна Преславска дивизия, ген.-майор Пантелей Киселов, заповядва всички началници да застанат начело на своите части и лично да ги поведат в атака. В 8.20 ч. с бойния вик „Ура!” и с песента „О, Добруджански край – ти наш си земен рай!”, пехотата се вдига на щурм, със съзнанието, че се сражава за освобождението на своите поробени братя в Добруджа. Противникът я посреща с убийствен огън от тежки картечници и хиляди пушки. Артилерийската му стрелба обаче е неточна. Румънците не знаят за наличието на българските тежки батареи, които все още се спотаяват и изчакват своя миг. А те са страшна сила – разчетите им са съставени от същите опитни артилеристи, които преди три години сломяват съпротивата на фортовете на Одринската крепост. Но идва и техния час и стрелбата им е много точна и мощна. На 200-300 крачки от предната линия атакуващите български вериги забавят темпа на настъплението си. Противникът ги засипва с огън и жупел.
Падат много жертви, но пешите вериги отново се понасят неудържимо напред. Атакуващите вълни на 1-ва пехотна бригада от 1-ва пехотна Софийска дивизия на един дъх достигат подстъпите пред форт № 8, където са принудени да залегнат, поради силния огън на противника. Три батареи на 4-ти артилерийски полк излизат напред със своите конни впрягове и заемат позиции в пехотните вериги, като съсредоточават огъня си по форта. Редникът от 1-ви пехотен Софийски полк Стоян Терзийски се изправя пред веригата и извиква: „Напред, братя, за свободата на Добруджа!“ Войнишкият порой нахлува неудържимо, като лавина в телените заграждения. Както и при Одрин, бойците секат със сапьорни лопатки телената мрежа, с голи ръце разкъртват и изтръгват коловете и отварят проходи в бодливата тел. Пръв прониква във форта редник Стоян Терзийски. Храбрецът поваля четирима неприятели, а останалите се разбягват. Той пада убит, но подвигът му увлича неговите бойни другари във вихрена атака. В 13.30 ч. форт № 8 на крепостта е вече в български ръце. Малко по-късно 6-ти пехотен Търновски полк овладяват форт № 9, а след това падат фортовете № 10 и 11. Седми пехотен Преславски полк атакува противника начело с бойното си знаме, носено от старши подофицер Чокоев.
(Краят на текста – в следващия брой)
(Бр. 15/2018 на „Златоградски вестник”)